Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Na Hiob kasaa bio sɛ,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“Mobɛhyɛ me aniɛyaa na mode nsɛm abubu me akɔsi da bɛn?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Mpɛn edu nie a moasopa me; mo ani nwu sɛ moto hyɛ me so.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Sɛ ɛyɛ nokorɛ sɛ mafom ɛkwan a, me mfomsoɔ yɛ me nko ara asɛm.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Sɛ ampa sɛ mobɛma mo ho so wɔ me so na mode mʼanimguaseɛ ayɛ adanseɛ atia me a,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
ɛnneɛ monhunu sɛ Onyankopɔn ayɛ me bɔne na ɔde nʼatena atwa me ho ahyia.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
“Ɛwom sɛ mesu sɛ, ‘Wɔafom me’ deɛ, nanso obiara mmua me; meteam pɛ mmoa, nanso atɛntenenee biara nni hɔ.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Wasi me ɛkwan enti mentumi mensene; wama mʼakwan so aduru sum.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Wayi mʼanimuonyam afiri me so na watu mʼahenkyɛ afiri me ti so.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Wasɛe me akwannuasa nyinaa so de awie me; watu mʼanidasoɔ ase te sɛ dua.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Nʼabufuo huru tia me; na wakan me afra nʼatamfoɔ mu.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Nʼakodɔm ba anibereɛ so; wɔsisi mpie de tia me na wɔtwa me ntomadan ho hyia.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
“Wayi me nuammarima afiri me ho; na mʼamanifoɔ nso, watwe wɔn ho koraa.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mʼabusuafoɔ kɔ; na me nnamfonom werɛ afiri me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Mʼahɔhoɔ ne me mmaawa bu me sɛ ɔhɔhoɔ; mete sɛ ɔnanani ma wɔn.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Mefrɛ me ɔsomfoɔ, na ɔmmua; mpo, mete mʼano srɛ no.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Me home bɔn me yere; me ho afono mʼankasa nuammarima.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Mpo, mmarimmaa nkumaa bu me animtiaa; sɛ mepue a wɔdi me ho fɛw.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Me nnamfo berɛboɔ kyiri me; mʼadɔfoɔ asɔre atia me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Maka honam ne nnompe, na ɛkaa kakraa bi, anka merewu.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
“Monhunu me mmɔbɔ, me nnamfonom, monhunu mmɔbɔ, na Onyankopɔn nsa abɔ me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Adɛn enti na motaa me so, sɛdeɛ Onyankopɔn yɛ no? Na mommfa me honam mu yea yi saa ara?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
“Ao, anka wɔmfa me nsɛm nhyɛ nwoma mu, anka wɔntwerɛ wɔ nwoma mmobɔeɛ so,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
anka wɔmfa dadeɛ twerɛdua nyiyi wɔ sumpii so, anaa wɔnkrukyire wɔ abotan so afebɔɔ.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Menim sɛ me odimafoɔ te ase, na awieeɛ no ɔbɛsɔre agyina asase so.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Na sɛ me wedeɛ wie sɛe a, mede mʼani bɛhunu Onyankopɔn.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Me ara mɛhunu no mede mʼani, na ɛnyɛ obi foforɔ ani, bɛhunu no. Mʼakoma ho pere no wɔ me mu.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
“Sɛ moka sɛ, ‘Yɛbɛteetee no, ɛfiri sɛ ɔhaw no firi ɔno ara’ a,
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
ɛsɛ sɛ mosuro akofena no. Abufuo nam akofena so de asotwe bɛba, na mobɛhunu sɛ atemmuo wɔ hɔ.”
