Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Y RESPONDIÓ Job, y dijo:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma, y me moleréis con palabras?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Ya me habéis vituperado diez veces: ¿no os avergonzáis de descomediros delante de mí?
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Sea así que realmente haya yo errado, conmigo se quedará mi yerro.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Mas si vosotros os engrandeciereis contra mí, y adujereis contra mí mi oprobio,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Sabed ahora que Dios me ha trastornado, y traído en derredor su red sobre mí.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
He aquí yo clamaré agravio, y no seré oído: daré voces, y no habrá juicio.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Cercó de vallado mi camino, y no pasaré; y sobre mis veredas puso tinieblas.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Hame despojado de mi gloria, y quitado la corona de mi cabeza.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Arruinóme por todos lados, y perezco; y ha hecho pasar mi esperanza como árbol [arrancado].
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
E hizo inflamar contra mí su furor, y contóme para sí entre sus enemigos.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Vinieron sus ejércitos á una, y trillaron sobre mí su camino, y asentaron campo en derredor de mi tienda.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Hizo alejar de mí mis hermanos, y positivamente se extrañaron de mí mis conocidos.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mis parientes se detuvieron, y mis conocidos se olvidaron de mí.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Los moradores de mi casa y mis criadas me tuvieron por extraño: forastero fuí yo en sus ojos.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Llamé á mi siervo, y no respondió; de mi propia boca le suplicaba.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Mi aliento vino á ser extraño á mi mujer, aunque por los hijos de mis entrañas [le] rogaba.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Aun los muchachos me menospreciaron: en levantándome, hablaban contra mí.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Todos mis confidentes me aborrecieron; y los que yo amaba, se tornaron contra mí.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mi cuero y mi carne se pegaron á mis huesos; y he escapado con la piel de mis dientes.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Oh vosotros mis amigos, tened compasión de mí, tened compasión de mí; porque la mano de Dios me ha tocado.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
¿Por qué me perseguís como Dios, y no os hartáis de mis carnes?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
¡Quién diese ahora que mis palabras fuesen escritas! ¡quién diese que se escribieran en un libro!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
¡Que con cincel de hierro y con plomo fuesen en piedra esculpidas para siempre!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Yo sé que mi Redentor vive, y al fin se levantará sobre el polvo:
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Y después de deshecha esta mi piel, aun he de ver en mi carne á Dios;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Al cual yo tengo de ver por mí, y mis ojos lo verán, y no otro, [aunque] mis riñones se consuman dentro de mí.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Mas debierais decir: ¿Por qué lo perseguimos? ya que la raíz del negocio en mí se halla.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Temed vosotros delante de la espada; porque [sobreviene] el furor de la espada [á causa] de las injusticias, para que sepáis que hay un juicio.
