Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Porém Jó respondeu dizendo:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Até quando atormentareis minha alma, e me quebrantareis com palavras?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Já dez vezes me humilhastes; não tendes vergonha em me maltratar.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Mesmo se eu tiver errado, meu erro cabe apenas a mim.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Visto que vos exaltais contra mim, e contra mim usais minha desgraça,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Sabei, pois, que foi Deus que me transtornou, e [com] sua rede me cercou.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Eis que eu clamo: Violência! Porém não sou respondido; grito, porém não há justiça.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Ele entrincheirou meu caminho, de modo que não consigo passar; e pôs trevas sobre minhas veredas.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Ele me despojou de minha honra, e tirou a coroa de minha cabeça.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Ele me derrubou por todos os lados, e pereço; e arrancou minha esperança como a uma árvore.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
E fez inflamar contra mim sua ira, e me considerou para consigo como a [um de] seus inimigos.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Juntas vieram suas tropas; prepararam contra mim seu caminho, e se acamparam ao redor de minha tenda.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Ele afastou meus irmãos para longe de mim; e os que me conheciam agora me estranham.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Meus parentes [me] deixaram, e meus conhecidos se esqueceram de mim.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Os moradores de minha casa e minhas servas me tiveram por estranho; estrangeiro me tornei em seus olhos.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Chamei a meu servo, e ele não respondeu; de minha própria boca eu lhe suplicava.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Meu hálito é estranho à minha mulher, e sou repugnante aos filhos de minha mãe.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Até os meninos me desprezam; quando eu me levanto, falam contra mim.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Todos os meus amigos próximos me abominam; e [até] aqueles que eu amava se viraram contra mim.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Meus ossos se grudaram à minha pele e à minha carne; e escapei [só] com a pele de meus dentes.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Compadecei-vos de mim, meus amigos, compadecei-vos de mim; pois a mão de Deus me tocou.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Por que vós me perseguis como Deus, e não vos fartais de minhas carne?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Ah se minhas palavras fossem escritas! Ah se fossem escritas em um livro!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Que com ponta de ferro e com chumbo fossem esculpidas em pedra para sempre!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Pois eu sei que meu Redentor vive, e ao fim se levantará sobre a terra;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
E mesmo depois de consumida minha pele, então em minha carne verei a Deus;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Ao qual eu verei para mim, e meus olhos [o] verão, e não outro. [Isto é o que] minhas entranhas anseiam dentro de mim.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Se disserdes: Como o perseguiremos? Pois a raiz do problema se acha em mim,
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Temei vós mesmos a espada; pois furor [há nos] castigos pela espada; para que [assim] saibais que [haverá] julgamento.
