Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Respondeu porém Job, e disse:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Até quando entristecereis a minha alma, e me quebrantareis com palavras?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Já dez vezes me envergonhastes; vergonha não tendes: contra mim vos endureceis.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Embora haja eu, na verdade, errado, comigo ficará o meu erro.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Se devéras vos levantaes contra mim, e me arguis com o meu opprobrio,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Sabei agora que Deus é o que me transtornou, e com a sua rede me cercou.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Eis que clamo: Violencia; porém não sou ouvido; grito: Soccorro; porém não ha justiça.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
O meu caminho entrincheirou, e já não posso passar, e nas minhas veredas poz trevas.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Da minha honra me despojou; e tirou-me a corôa da minha cabeça.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Derribou-me elle em roda, e eu me vou, e arrancou a minha esperança, como a uma arvore.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
E fez inflammar contrar mim a sua ira, e me reputou para comsigo, como a seus inimigos.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Juntas vieram as suas tropas, e prepararam contra mim o seu caminho, e se acamparam ao redor da minha tenda.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Poz longe de mim a meus irmãos, e os que me conhecem devéras me estranharam.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Os meus parentes me deixaram, e os meus conhecidos se esqueceram de mim.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Os meus domesticos e as minhas servas me reputaram como um estranho, e vim a ser um estrangeiro aos seus olhos.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Chamei a meu creado, e elle me não respondeu, supplicando-lhe eu por minha propria bocca.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
O meu bafo se fez estranho a minha mulher, e eu a supplico pelos filhos do meu corpo.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Até os rapazes me desprezam, e, levantando-me eu, fallam contra mim.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Todos os homens do meu secreto conselho me abominam, e até os que eu amava se tornaram contra mim.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Os meus ossos se apegaram á minha pelle e á minha carne, e escapei só com a pelle dos meus dentes.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Compadecei-vos de mim, amigos meus, compadecei-vos de mim, porque a mão de Deus me tocou.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Porque me perseguis assim como Deus, e da minha carne vos não fartaes?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Quem me déra agora, que as minhas palavras se escrevessem! quem me dera, que se gravassem n'um livro!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
E que, com penna de ferro, e com chumbo, para sempre fossem esculpidas na rocha!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Porque eu sei que o meu Redemptor vive, e que estará em pé no derradeiro dia sobre o pó.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
E depois de roida a minha pelle, comtudo desde a minha carne verei a Deus,
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
A quem eu verei por mim mesmo, e os meus olhos o verão, e não outro: e por isso os meus rins se consomem no meu seio.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Na verdade, que devieis dizer: Porque o perseguimos? Pois a raiz da accusação se acha em mim.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Temei vós mesmos a espada; porque o furor traz os castigos da espada, para saberdes que haverá um juizo.
