Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Na ka whakautua e Hopa, ka mea,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Kia peha ake te roa o ta koutou whakaporearea i toku wairua, o ta koutou wawahi i ahau ki te kupu?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Ka tekau enei tawainga a koutou ki ahau, kahore o koutou whakama i a koutou ka aki tonu nei i ahau.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Ki te mea ano hoki kua he ahau, kei ahau ano toku he e noho ana.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Ki te mea ka whakanui mai koutou i a koutou ki ahau, a ka kauwhau mai ki ahau i toku tawainga;
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Kia mohio koutou na te Atua ahau i whakaparori i taku take, he mea hao mai ahau nana ki tana kupenga.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Nana, e tangi ana ahau i te mahi nanakia, heoi kahore ahau e whakarangona; e karanga awhina ana ahau, otiia kahore he whakawa.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Kua tutakina e ia toku ara, te puta ahau; tukua iho ana e ia te pouri ki oku ara.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Ko toku kororia huia atu ana e ia; tangohia ana e ia te karauna i toku mahunga.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Wawahia ana ahau e ia i nga taha katoa, a riro ana ahau; ko taku i tumanako atu ai huaranga atu ana e ia ano he rakau.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Kua mura mai hoki tona riri ki ahau; e kiia ana ahau e ia ko tetahi o ona hoariri.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
E haere huihui mai ana ana taua, e whakaneke ake ana i to ratou ara ki ahau, kei te whakapae i toku teneti i tetahi taha, i tetahi taha.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Kua meinga e ia oku teina kia matara atu i ahau; ko aku i mohio ai kua tangata ke ki ahau.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Ko oku whanaunga, mutu pu ta ratou; ko oku hoa ake, kua wareware ratou ki ahau.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Ko te hunga e noho ana i toku whare, me aku pononga wahine, kiia iho ahau e ratou he tangata ke; he tangata no nga whenua ahau ki ta ratou titiro mai.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I karanga atu ahau ki taku pononga, heoi kihai ia i whakao mai; ahakoa e inoi ana toku mangai ki a ia.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Ko toku ha tauhou ana ki taku wahine, me taku inoi hoki ki nga tamariki o te kopu o toku whaea.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Ko nga tamariki nonohi ano hoki, whakahawea mai ana ki ahau; ki te whakatika ahau, ka korero whakahe ratou moku.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
E whakarihariha mai ana ki ahau oku takahoa katoa, a ko aku i aroha ai kua tahuri mai ki ahau.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Piri tonu toku iwi ki toku kiri, ki oku kikokiko, a ora ake oku, ko te kiri kau o oku niho.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Tohungia mai ahau, tohungia mai ahau e koutou, e oku hoa; kua pa mai hoki te ringa o te Atua ki ahau.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
He aha koutou i tukino ai i ahau, i pera ai me te Atua, te makona koutou i oku kikokiko?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Aue, me i tuhituhia aku kupu! Aue, me i taia ki te pukapuka!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Me i whaoa ki te kamaka, ki te pene rino, ki te mata, hei mea mo a mua noa atu!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Otiia e mohio ana ahau kei te ora toku kaihoko, a i nga wa i muri nei ka tu ia ki runga ki te whenua;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
A ahakoa i muri i te paunga o toku kiri, ka titiro tonu ahau i roto i toku kikokiko ki te Atua:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
E titiro ano ahau ki a ia, ahau nei ano; a ma oku kanohi e matakitaki, kahore ma o tetahi atu. Pau rawa oku whatumanawa i roto i ahau.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Ki te ki koutou, Na, ta tatou hanga ki te tukino i a ia! kua kitea hoki te take o te mea i roto i ahau;
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Kia wehi koutou kei mate i te hoari; no te mea ko te whiunga ki te hoari kei roto i te riri, e mohio ai koutou he whakawa ano tenei.
