Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Aa le hoe ty natoi’ Iobe:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Pak’ombia nahareo ro mbe hampiojeoje ty troko naho hampipinepinek’ahy an-tsaontsy?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Im-polo ty nañonjira’ areo ahiko vaho tsy mahasalats’ anahareo ty mañaraty ahy.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Aa naho nitò t’ie nandilatse, le midoñ’ amako avao i tahiñey.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Naho mivongevòngek’ amako nahareo manisý ahy amo injekoo,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Le mahafohina te nifotetse amako, t’i Andrianañahare vaho narikato’e amako ty harato’e.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Mitoreo iraho fa nikatramoeñe fe tsy amam-pañaoñe; mikanjy, fe tsy añomean-to.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Finahepahe’e ty lalako tsy handenàko, naho napo’e añ’oloñoloko ao ty ieñe.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Nampikorendahe’e amako ty engeko, vaho nafaha’e an-dohako ao i sabakam-bolonahetsey.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Narotsa’e mb’etia mb’atia, le fa añe iraho: ombota’e hoe hatae ty fitamàko.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Nasoleba’e amako ka ty haviñera’e vaho atao’e ho rafelahi’e.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Mitotoke amako o lahindefo’eo, mitoañe mb’amako le mitobe añariary i kibohokoy.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Napo’e lavitse ahy o rahalahikoo, vaho fonga alik’amako o nimpiamakoo.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Namorintseñe ahy o longokoo, nañaliño ahy o rañekoo.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
O mitobok’ añ’anjombakoo, naho o anak’ampatakoo, songa manao ahy ho ambahiny, toe renetane am-pahaisaha’e.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Tokaveko ty mpitoroko, fe tsy manoiñe, ndra te itoreovam-bavako.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Mampangorý i valiko ty kofòko, vaho heje’ ty amorin-dreneko.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Manirìk’ahy o anak’ajalahio, ie miongake iraho, onjira’ iareo.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Malaiñ’ahy iaby o atehenakoo; tsambolitio’ o nikokoakoo.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mipitek’ ami’ty holiko naho ami’ty nofoko o taolakoo, vaho an-tain-tsìko avao ty nimolaoreko.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Tretrezo iraho, iferenaiño, ry rañeko; fa nipaok’ ahy ty fitàn’Añahare.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Ino ty ampisoaña’ areo ahy hoe t’ie Andrianañahare? Tsy mahaeneñ’ anahareo hao o holikoo?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Ee te nisokireñe o volako zao! Lonike t’ie nipatereñe am-boke ao!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Ee any t’ie sokirañe an-tsantilò viñe naho firake am-bato tsy ho modo!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Fa naho izaho, apotako te veloñe i Mpijebañ’ahikoy, ie hijohañe ambone’ o lembokeo an-tsengaha’e añe.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Le ie fa momoke ty holiko— ty mianto toy, ho treako boak’ ami’ty nofoko t’i Andrianañahare;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Eka, hahatrea Aze iraho; o masokoo ro hahaisak’ aze fa tsy ty ila’e. Momoke o añ’ovakoo!
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Hera hanao ty hoe nahareo: Akore ty hampisoañan-tikañ’ aze? Ino ty lengo’e ho tendreke hanesehañ’ aze?
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Mihembaña amy fibaray; amy te minday falilovam-pibara o haviñerañeo, hahafohina’ areo te eo ty zaka.
