Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Dia namaly Joba ka nanao hoe:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Mandra-pahoviana no hampalahelovanareo ny fanahiko sy hanorotoroanareo ahy amin’ ny fiteny?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Efa im-polo izay no nanaratsianareo ahy; Tsy misoroka izay hampahory ahy ianareo.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Ary raha diso tokoa aho, dia izaho ihany no andrian’ ny fa hadisoako.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Raha mirehareha amiko kosa ianareo ka mampiaiky ahy ho nanao izay mahamenatra,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Dia aoka ho fantatrareo fa Andriamanitra no efa nampitanondrika ahy ka efa naningotra ahy tamin’ ny fandrika haratony.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Indro, miantso mafy aho hoe: Loza! nefa tsy misy mamaly ahy; Mitaraina aho, nefa tsy mahita rariny.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Ny lalako dia nofefeny, ka tsy afa-mandroso aho; ary nasiany maizina teo amin’ ny lalana alehako.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Ny voninahitro nalany tamiko, ary nesoriny ny satro-boninahitra teo an-dohako.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Efa nandrava ahy manodidina Izy, ka efa ho faty aho; Ary efa nofongorany tahaka ny hazo ny fanantenako.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Dia nampirehetiny tamiko ny fahatezerany, ka nataony ho fahavalony aho.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Miara-mandroso ny antokon’ ny miaramilany ary manandratra tovon-tany hamelezany ahy izy ka mitoby manodidina ny laiko.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Ny rahalahiko efa nampanalaviriny ahy; Ary ny olona nahazatra ahy efa nihafahafa tamiko avokoa.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Efa tsy misy eto intsony ny havako, ary ny sakaizako efa nanadino ahy.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Ny vahiny izay mitoetra ao an-tranoko sy ny ankizivaviko aza samy manao ahy ho olon-kafa; Tonga olon-ko azy eo imasony aho.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Antsoiko ny mpanompoko, nefa tsy namaly ahy izy; Mifona aminy amin’ ny vavako aho.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Ny fofonaiko mahaloiloy ny vadiko, ary maharikoriko ny zanak’ ineny aho.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Eny, ny ankizilahy madinika aza mamingavinga ahy; Raha te-hitsangana aho, dia miteny mamely ahy ireny.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Na dia izay nifankazatra tamiko indrindra aza dia manao ahy ho zava-betaveta, ary izay olon-tiako dia mivadika ho fahavaloko.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Ny taolako miraikitra amin’ ny hoditro sy ny nofoko, ary ny akanjo-nifiko ihany no hany sisa azoko enti-mandositra.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Mamindrà fo amiko, mamindrà fo amiko ianareo, ry sakaizako ô; fa ny tànan’ Andriamanitra efa mikasika ahy.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Nahoana no manenjika ahy tahaka an’ Andriamanitra koa ianareo ka tsy mety afa-po amin’ ny nofoko?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Enga anie ka ho voasoratra ny teniko! Enga anie ka ho voatomboka eo amin’ ny boky ireny!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Enga anie ka ho voasoratra amin’ ny vy fanoratana sady voasy firaka eo amin’ ny vatolampy ho mandrakizay izy!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Kanefa raha izaho, dia fantatro fa velona ny Mpanavotra ahy, ka hitsangana any am-parany eo ambonin’ ny vovoka Izy.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Ary rehefa levona ny hoditro, izao simba izao, sady afaka amin’ ny nofoko aho, dia hahita an’ Andriamanitra;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Eny, izaho no hahita Azy, ary ny masoko no hijery, fa tsy olon-kafa. Efa matim-paniriana ny saiko ato anatiko.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Raha hoy ianareo: Andeha hanenjika azy fatratra isika. Fa hita ao anatiny ny fototry ny mahameloka azy.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Dia matahora ny sabatra ianareo; Fa ny fahatezerana dia heloka mendrika ny hovalian-tsabatra, mba ho fantatrareo fa misy fitsarana.
