Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Bet Ījabs atbildēja un sacīja:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Cik ilgi jūs manu dvēseli bēdināsiet un mani mocīsiet ar vārdiem?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Jūs gan desmitkārt mani likuši kaunā un nekaunaties mani tā nomākt.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Un ja es tiešām esmu maldījies, tad tā maldīšanās ir mana.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Vai tad jums tiešām tā bija lielīties pret mani un pierādīt manu kaunu?
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Ņemiet jel vērā, kā Dievs mani lauzis un mani apvaldzinājis ar Savu tīklu.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Redzi, es brēcu par varas darbu, bet man neatbild; es kliedzu pēc palīga, bet tiesas nav.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Manam ceļam Viņš licis šķēršļus, ka netieku uz priekšu, un uz manām tekām Viņš licis tumsību.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Manu godu Viņš man novilcis un atņēmis manas galvas kroni.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Viņš mani nopostījis visapkārt, ka eju bojā, un manu cerību Viņš izsakņojis kā koku.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Viņš iededzinājis Savu bardzību pret mani un mani tur kā Savu ienaidnieku.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Viņa kara spēki sanākuši kopā un pret mani taisījuši savu ceļu un apmetuši lēģeri ap manu dzīvokli.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Manus brāļus viņš atšķīris tālu no manis, un mani draugi man palikuši visai sveši.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mani tuvinieki atstājās, un mani draugi mani aizmirst.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Mana saime un manas kalpones tur mani par svešinieku, un es esmu kā svešs viņu acīs.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Es saucu savu kalpu, bet tas neatbild, tas man mīļi jālūdzās ar savu muti.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Mana dvaša riebj manai sievai, un mana smaka manas mātes bērniem.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Pat puikas mani nicina; kad es ceļos, tad tie man runā pretim.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Visi mani uzticamie draugi mani tur par negantību, un ko es mīlējis, tie ir griezušies pret mani.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mani kauli līp pie manas ādas un pie manas miesas, un maniem zobiem āda vien atliek.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Apžēlojaties par mani, apžēlojaties par mani, mani draugi! Jo Dieva roka mani aizskārusi.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Kāpēc jūs mani vajājat, kā tas stiprais Dievs, un no manas miesas nevarat pieēsties?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Ak kaut mani vārdi taptu sarakstīti, ak kaut tie taptu iezīmēti grāmatā!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Kaut tie ar dzelzs kaltu un svinu par mūžīgu piemiņu taptu iecirsti akmenī.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Bet es zinu, ka mans Pestītājs dzīvs, un pēcgalā Viņš celsies pār pīšļiem.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Un kad mana āda, kas tā sasista, vairs nebūs, tad vaļā no savas miesas es skatīšu Dievu.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Tiešām, es Viņu sev skatīšu, un manas acis Viņu redzēs, un nebūs svešs. - Mana sirds iekš manis ilgojās.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Kad jūs sakāt: Kā mēs to vajāsim? Un ka tā vaina pie manis atrasta:
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Tad bīstaties no zobena; jo zobens ir tā bardzība par noziegumiem, lai jūs atzīstat, ka ir sodība.
