Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Respondens autem Job, dixit:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
[Usquequo affligitis animam meam, et atteritis me sermonibus?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
En decies confunditis me, et non erubescitis opprimentes me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Nempe etsi ignoravi, mecum erit ignorantia mea.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
At vos contra me erigimini, et arguitis me opprobriis meis.
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Saltem nunc intelligite quia Deus non æquo judicio afflixerit me, et flagellis suis me cinxerit.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Ecce clamabo, vim patiens, et nemo audiet; vociferabor, et non est qui judicet.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Semitam meam circumsepsit, et transire non possum: et in calle meo tenebras posuit.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Spoliavit me gloria mea, et abstulit coronam de capite meo.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Destruxit me undique, et pereo: et quasi evulsæ arbori abstulit spem meam.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Iratus est contra me furor ejus, et sic me habuit quasi hostem suum.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Simul venerunt latrones ejus, et fecerunt sibi viam per me, et obsederunt in gyro tabernaculum meum.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Fratres meos longe fecit a me, et noti mei quasi alieni recesserunt a me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Dereliquerunt me propinqui mei, et qui me noverant obliti sunt mei.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Inquilini domus meæ et ancillæ meæ sicut alienum habuerunt me, et quasi peregrinus fui in oculis eorum.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Servum meum vocavi, et non respondit: ore proprio deprecabar illum.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Halitum meum exhorruit uxor mea, et orabam filios uteri mei.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Stulti quoque despiciebant me: et cum ab eis recessissem, detrahebant mihi.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Abominati sunt me quondam consiliarii mei, et quem maxime diligebam, aversatus est me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Pelli meæ, consumptis carnibus, adhæsit os meum, et derelicta sunt tantummodo labia circa dentes meos.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Miseremini mei, miseremini mei saltem vos, amici mei, quia manus Domini tetigit me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Quare persequimini me sicut Deus, et carnibus meis saturamini?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Quis mihi tribuat ut scribantur sermones mei? quis mihi det ut exarentur in libro
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
stylo ferreo et plumbi lamina, vel celte sculpantur in silice?
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Scio enim quod redemptor meus vivit, et in novissimo die de terra surrecturus sum:
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
et rursum circumdabor pelle mea, et in carne mea videbo Deum meum:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
quem visurus sum ego ipse, et oculi mei conspecturi sunt, et non alius: reposita est hæc spes mea in sinu meo.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Quare ergo nunc dicitis: Persequamur eum, et radicem verbi inveniamus contra eum?
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Fugite ergo a facie gladii, quoniam ultor iniquitatum gladius est: et scitote esse judicium.]
