Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
욥이 대답하여 가로되
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
너희가 내 마음을 번뇌케 하며 말로 꺾기를 어느 때까지 하겠느냐?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
너희가 열 번이나 나를 꾸짖고 나를 학대하고도 부끄러워 아니하는구나
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
내가 과연 허물이 있었다 할지라도 그 허물이 내게만 있는 것이니
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
너희가 참으로 나를 향하여 자긍하며 내게 수치될 행위가 있다고 증명하려면 하려니와
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
하나님이 나를 굴하게 하시고 자기 그물로 나를 에워싸신 줄은 알아야 할지니라
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
내가 포학을 당한다고 부르짖으나 응답이 없고 간구할지라도 신원함이 없구나
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
그가 내 길을 막아 지나지 못하게 하시고 내 첩경에 흑암을 두셨으며
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
나의 영광을 벗기시며 나의 면류관을 머리에서 취하시고
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
사면으로 나를 헐으시니 나는 죽었구나 내 소망을 나무 뽑듯 뽑으시고
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
나를 향하여 진노하시고 원수같이 보시는구나
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
그 군대가 일제히 나아와서 길을 수축하고 나를 치며 내 장막을 둘러 진 쳤구나
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
나의 형제들로 나를 멀리 떠나게 하시니 나를 아는 모든 사람이 내게 외인이 되었구나
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
내 친척은 나를 버리며 가까운 친구는 나를 잊었구나
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
내 집에 우거한 자와 내 계집종들은 나를 외인으로 여기니 내가 그들 앞에서 타국 사람이 되었구나
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
내가 내 종을 불러도 대답지 아니하니 내 입으로 그에게 청하여야 하겠구나
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
내 숨을 내 아내가 싫어하며 내 동포들도 혐의하는구나
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
어린 아이들이라도 나를 업신여기고 내가 일어나면 나를 조롱하는구나
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
나의 가까운 친구들이 나를 미워하며 나의 사랑하는 사람들이 돌이켜 나의 대적이 되었구나
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
내 피부와 살이 뼈에 붙었고 남은 것은 겨우 잇꺼풀 뿐이로구나
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
나의 친구야 너희는 나를 불쌍히 여기라 나를 불쌍히 여기라 하나님의 손이 나를 치셨구나
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
너희가 어찌하여 하나님처럼 나를 핍박하느냐? 내 살을 먹고도 부족하냐
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
나의 말이 곧 기록되었으면, 책에 씌어졌으면,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
철필과 연으로 영영히 돌에 새겨졌으면 좋겠노라
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
내가 알기에는 나의 구속자가 살아 계시니 후일에 그가 땅 위에 서실 것이라
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
나의 이 가죽, 이것이 썩은 후에 내가 육체 밖에서 하나님을 보리라
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
내가 친히 그를 보리니 내 눈으로 그를 보기를 외인처럼 하지 않을 것이라 내 마음이 초급하구나
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
너희가 만일 이르기를 우리가 그를 어떻게 칠꼬 하며 또 이르기를 일의 뿌리가 그에게 있다 할진대
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
너희는 칼을 두려워할지니라 분노는 칼의 형벌을 부르나니 너희가 심판이 있는 줄을 알게 되리라
