Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Hagi anante Jopu'a amanage huno Bildatina kenona hunte'ne,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Kagra zazate nata naminka ane. Kema hana kemo'a zazate nazeri havizantfa hie.
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Hago kagra 10ni'a zupa kefintira nazeri haviza nehunka, kefinti'ma nazeri havizama hanazankura kagazegura osane.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Hagi nagrama tamagema hu'na kumi'ma hu'nesuana, kagri zana omne'neankinka e'inahu kea eme huonantegahane.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Kagrama kagesama antahinana, nagra knare hu'noe hunka kavufga rana nehunka, nagrama knafima ufroa zankura kumi hu'nea nona'a knazana e'nerie hunka nagrikura nehane.
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Hianagi Anumzamo Agra'a nazeri haviza nehuno, kukompina navrenente.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Hanki naza hiho hu'na kezama atuana, mago vahe'mo'a ana kezankeni'a antahi onami'ne. Naza hihogu'ma nanekea huanagi, mago vahe'mo'a antahinamino nagri kaziga anteno nazahu kea osu'ne.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Hagi kama vunaku'ma huankana Anumzamo maninkanirege'na kama vu'zankura huge'na, akohe'na mani'noe. Ana nehuno kana rehanintiri huno rehiza hige'na novue.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Hanki vahe'mo'zama ra nagima nenamizageno nasenire'ma kini fetori'ma anteanknama hu'neana, hagitenetreno nagaze erinami'ne.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Hagi Agra maka kaziga hazenkea namino nevige'na ome haviza hugeno, arafu'na aga'ma zafa eri tasagima hiaza huno amuha zani'a eri atrene.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Ana nehuno ha' vahe'amofoma hiaza huno nagri'ma arimpa ahenante'nea zamo'a teve rukru hu'ne.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Hagi sondia vahe'amo'za eritru hu'za hahunante'naku kana nevarize. Ana nehu'za ana maka sondia vahe'amo'za seli noni'a avazagi kanegize.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Anumzamo'a naga'ni'a zamavare afete'are nezmanteno, roneni'aramina zamazeri ha' vahe'ni'a sege'za hara renenantaze.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Hagi naga'nimo'za nenatrazageno, navate aronenimo'za zamage'akaninantaze.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Hagi nagri nompima nemaniza vahe'mo'zane, eri'za a'nemo'zanena kasefa vahe'ma zamagazankna hu'za nenagaze. Nagra zamagri zamavurera ruregati vahekna hue.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Hanki eri'za vahe'nigu'ma kema nehugeno'a, ke'ni'a antahinonamie. E'ina hige'na eri'za vahe'nimo'ma ke'nima antahinogura mago'ane kea hu agesa nehuanagi, eme onage'ne.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Nagi'ma aka hu'na kema nehugeno evia himnagura a'nimofona amuti agesa higeno, tusi avresra hunenantegeno, nafuhe'za tusi zamavesra hunantaze.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Ne'one mofavreramimo'zanena tusi zamavaresra hunante'za huhaviza hunenantaze. Ana nehu'za kema huzmi'zama nehuge'za zamefi hunenamize.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Hanki navate aronenimo'za zamagote'za zamavesra hunenantazageno, nagrama navesi nezmantoa vahe'mo'za zamefi hunenamize.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Na'ankure navufgamo'a zaferinanire akamarege'na, fri' avamente e'noanagi ofri'noe.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Hanki aronenimota tamasunku hunanteho. Na'ankure Anumzamo'a Agra'a azanu knazana namino, nazeri haviza nehie.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Hagi tamagra nagafare Anumzamo'ma hiazana huta, nazeri havizana nehaze? Nahigeta nazeri haviza huvava huta nevaze?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Hagi nagrama nagesama antahuana, nanekeni'a avontafepi krentege, mago'a zante'ma hanagati'za krentege,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
havere'ma eri vakiki'za krentege'ma hazageno meno viresina knare hisine.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Hianagi nagra antahi'noe, nagu'vazino ete Navre Nera mani'neankino, magokna nagri kaziga eme anteno keagani'a naza huno eri fatgo hugahie.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Hanki fri'nugeno navufgamo'a kasrigahianagi, ama ana navufgare mani'ne'na Anumzani'a kegahue.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Nagra navufinti Anumzanimofona kegahue. Nagra navufinti'ma kesua zankura tusiza huno nave'nesie.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Hanki nagafare nazeri havizahu kea hunka, agra hu'nea kefo avu'ava'mo higeno hazenkefina nemanie hunka nehane.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Hianagi ana nanekekamo'ma hazenkema avreno'ma kagrite'ma esia zankura korora nosane. Na'ankure bainati kazinteti kagrira hazenkea kaminigenka kagrama kenka antahinka hanana, fatgo huno refko nehie hunka antahigahane.
