Йов 19

1 Тогава Иов в отговор рече:

Allora Giobbe rispose e disse:

2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

“Fino a quando affliggerete l’anima mia e mi tormenterete coi vostri discorsi?

3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Son già dieci volte che m’insultate, e non vi vergognate di malmenarmi.

4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Dato pure ch’io abbia errato, il mio errore concerne me solo.

5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Ma se proprio volete insuperbire contro di me e rimproverarmi la vergogna in cui mi trovo,

6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

allora sappiatelo: chi m’ha fatto torto e m’ha avvolto nelle sue reti è Dio.

7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Ecco, io grido: “Violenza!” e nessuno risponde; imploro aiuto, ma non c’è giustizia!

8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Dio m’ha sbarrato la via e non posso passare, ha coperto di tenebre il mio cammino.

9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

M’ha spogliato della mia gloria, m’ha tolto dal capo la corona.

10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

M’ha demolito a brano a brano, e io me ne vo! ha sradicata come un albero la mia speranza.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Ha acceso l’ira sua contro di me, e m’ha considerato come suo nemico.

12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Le sue schiere son venute tutte insieme, si sono spianata la via fino a me, han posto il campo intorno alla mia tenda.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Egli ha allontanato da me i miei fratelli, i miei conoscenti si son del tutto alienati da me.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

M’hanno abbandonato i miei parenti, gl’intimi miei m’hanno dimenticato.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

I miei domestici e le mie serve mi trattan da straniero; agli occhi loro io sono un estraneo.

16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Chiamo il mio servo, e non risponde, devo supplicarlo con la mia bocca.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Il mio fiato ripugna alla mia moglie, faccio pietà a chi nacque dal seno di mia madre.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Perfino i bimbi mi sprezzano; se cerco d’alzarmi mi scherniscono.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Tutti gli amici più stretti m’hanno in orrore, e quelli che amavo mi si son vòlti contro.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Le mie ossa stanno attaccate alla mia pelle, alla mia carne, non m’è rimasto che la pelle de’ denti.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Pietà, pietà di me, voi, miei amici! ché la man di Dio m’ha colpito.

22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Perché perseguitarmi come fa Dio? Perché non siete mai sazi della mia carne?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oh se le mie parole fossero scritte! se fossero consegnate in un libro!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

se con lo scalpello di ferro e col piombo fossero incise nella roccia per sempre!…

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Ma io so che il mio Vindice vive, e che alla fine si leverà sulla polvere.

26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

E quando, dopo la mia pelle, sarà distrutto questo corpo, senza la mia carne, vedrò Iddio.

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Io lo vedrò a me favorevole; lo contempleranno gli occhi miei, non quelli d’un altro… il cuore, dalla brama, mi si strugge in seno!

28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Se voi dite: Come lo perseguiteremo, come troveremo in lui la causa prima dei suoi mali?

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Temete per voi stessi la spada, ché furiosi sono i castighi della spada affinché sappiate che v’è una giustizia”.