Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
| ויען איוב ויאמר׃ |
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
| עד אנה תוגיון נפשי ותדכאונני במלים׃ |
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
| זה עשר פעמים תכלימוני לא תבשו תהכרו לי׃ |
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
| ואף אמנם שגיתי אתי תלין משוגתי׃ |
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
| אם אמנם עלי תגדילו ותוכיחו עלי חרפתי׃ |
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
| דעו אפו כי אלוה עותני ומצודו עלי הקיף׃ |
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
| הן אצעק חמס ולא אענה אשוע ואין משפט׃ |
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
| ארחי גדר ולא אעבור ועל נתיבותי חשך ישים׃ |
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
| כבודי מעלי הפשיט ויסר עטרת ראשי׃ |
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
| יתצני סביב ואלך ויסע כעץ תקותי׃ |
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
| ויחר עלי אפו ויחשבני לו כצריו׃ |
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
| יחד יבאו גדודיו ויסלו עלי דרכם ויחנו סביב לאהלי׃ |
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
| אחי מעלי הרחיק וידעי אך זרו ממני׃ |
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
| חדלו קרובי ומידעי שכחוני׃ |
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
| גרי ביתי ואמהתי לזר תחשבני נכרי הייתי בעיניהם׃ |
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
| לעבדי קראתי ולא יענה במו פי אתחנן לו׃ |
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
| רוחי זרה לאשתי וחנתי לבני בטני׃ |
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
| גם עוילים מאסו בי אקומה וידברו בי׃ |
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
| תעבוני כל מתי סודי וזה אהבתי נהפכו בי׃ |
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
| בעורי ובבשרי דבקה עצמי ואתמלטה בעור שני׃ |
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
| חנני חנני אתם רעי כי יד אלוה נגעה בי׃ |
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
| למה תרדפני כמו אל ומבשרי לא תשבעו׃ |
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
| מי יתן אפו ויכתבון מלי מי יתן בספר ויחקו׃ |
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
| בעט ברזל ועפרת לעד בצור יחצבון׃ |
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
| ואני ידעתי גאלי חי ואחרון על עפר יקום׃ |
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
| ואחר עורי נקפו זאת ומבשרי אחזה אלוה׃ |
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
| אשר אני אחזה לי ועיני ראו ולא זר כלו כליתי בחקי׃ |
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
| כי תאמרו מה נרדף לו ושרש דבר נמצא בי׃ |
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
| גורו לכם מפני חרב כי חמה עונות חרב למען תדעון שדין׃ |
