Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Epi Job te reponn:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Pou konbyen de tan, nou va toumante m, e kraze mwen avèk pawòl yo?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Dis fwa sa yo nou te ensilte m; nou pa menm wont fè m tò.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Menm si m fè erè, erè sa repoze anndan m.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Si anverite nou vin ògeye kont mwen, e fè m wè prèv a gwo wont mwen,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
alò, konnen byen ke Bondye te fè m tò, e te fèmen pèlen Li an antoure mwen.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
“Gade byen, mwen kriye: ‘Vyolans!’ Men nanpwen repons. Mwen rele sekou! Men nanpwen jistis.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Li te bare chemen mwen pou m pa kab pase, e Li te mete fènwa sou pa m yo.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Li te retire lonè sou mwen e te retire kouwòn nan sou tèt mwen.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Li kraze desann mwen tout kote e mwen fin disparèt; Li te dechouke espwa m kon yon pyebwa.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Anplis, Li te limen lakòlè Li kont mwen e te konsidere m kon lènmi Li.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Lame Li a vin rasanble pou bati chemen pa yo kont mwen. Yo fè kan kap antoure tant mwen an.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
“Li te retire frè m yo byen lwen mwen e sila mwen te konnen yo vin separe de mwen nèt.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Fanmi mwen yo vin fè fayit e pi pwòch zami m yo te bliye m.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Sila ki rete lakay mwen yo ak sèvant mwen yo konsidere m kon yon etranje. Mwen se yon etranje menm nan zye yo.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Mwen rele sèvitè mwen an, men li pa reponn; mwen oblije sipliye l ak bouch mwen.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Menm souf mwen fè bay ofans a madanm mwen, e mwen vin abominab a pwòp frè m.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Timoun yo meprize mwen. Mwen leve e yo pale kont mwen.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Tout asosye m yo etone ak krent devan m. Sila ke m byen renmen yo te vire kont mwen.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Zo m yo kole sou po m ak chè m; se sèl pa po dan m ke m chape lanmò.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
“Gen pitye pou mwen, gen pitye, O nou menm ki zanmi mwen yo, paske men Bondye vin frape mwen.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Poukisa n ap pèsekite mwen menm tankou Bondye e pa satisfè ak chè mwen.
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
O ke pawòl mwen yo te ekri! O ke yo te enskri nan yon liv!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Ke avèk pwent plim ak plon, yo te grave sou wòch la jis pou tout tan!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Men pou mwen, mwen konnen ke Redanmtè mwen an vivan. Epi apre tout sa a, li va vin kanpe sou latè.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Menm lè po m fin detwi, malgre chè m fin sòti, mwen va wè Bondye nan chè a;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
ke mwen, mwen menm va wè, ke zye m va wè, e se pa kon yon etranje. “Kè m vin fèb anndan m.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Si nou di: ‘Men kijan nou va pèsekite li!’ pwiska rasin ka sa a se nan mwen,’
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
fè lakrent nepe a pou kont nou, paske lakòlè Bondye mennen pinisyon nepe a. Fòk nou kab konnen, gen jijman.”
