Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job reprit la parole et dit:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Jusqu’à quand contristerez-vous mon âme et m’accablerez-vous de vos discours?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Voilà dix fois que vous m’injuriez; vous ne rougissez pas de me torturer.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Mais soit! Admettons que j’aie des torts: ces torts ne pèseraient que sur moi.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Quant à vous, si vraiment vous prétendez vous grandir à mes dépens et me reprocher la honte où je suis réduit,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
sachez donc que c’est Dieu qui m’a fait un passe-droit, et qui m’a enveloppé de ses embûches.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Quoi! Je crie à la violence et ne trouve point d’écho; j’appelle au secours, et de justice point!
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Il m’a barré la route, impossible de passer; sur mes sentiers, il a répandu les ténèbres.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Il m’a dépouillé de mon honneur; il a enlevé la couronne de ma tête.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Il m’a démoli de fond en comble, et je me suis écroulé; il a arraché comme un arbre mon espérance.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
II a enflammé sa colère contre moi; il m’a traité comme ses ennemis.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Ses hordes arrivent en masse, se fraient un chemin contre moi et mettent le siège autour de ma tente.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Mes frères, il les a éloignés de moi, mes amis ne sont plus que des étrangers pour moi.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mes proches m’ont délaissé, mes intimes m’ont oublié.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Les gens de ma maison, mes propres servantes me considèrent comme un intrus; je suis devenu un inconnu à leurs yeux.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
J’Appelle mon serviteur: il ne répond pas; je suis obligé de le supplier de ma bouche.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Mon haleine est odieuse à ma femme et mes caresses aux fils de mes entrailles,
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Même de jeunes enfants me montrent leur dédain; quand je veux me lever, ils manifestent contre moi.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Tous mes fidèles confidents m’ont pris en horreur, et ceux que j’aimais se sont tournés contre moi.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mes os sont collés à ma peau et à ma chair; je n’ai sauvé du désastre que la peau de mes dents.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Ah! Pitié, pitié, vous mes amis! Vous voyez que la main de Dieu m’a frappé.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Pourquoi me persécutez-vous à l’exemple de Dieu? Pourquoi êtes-vous insatiables de ma chair?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Plût à Dieu que mes paroles fussent mises par écrit, qu’elles fussent burinées dans le livre!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Qu’avec un stylet de fer et de plomb, elles fussent gravées pour toujours dans le roc!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Je sais bien, moi, que mon sauveur vit, et qu’à la fin il se manifestera sur la terre.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Après que ma peau, que voilà, sera complètement tombée, libéré de ma chair, je verrai Dieu!
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Oui, je le contemplerai moi-même pour mon bien, mes yeux le verront, non ceux d’un autre. Mon cœur se consume d’attente dans mon sein.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Que si donc vous dites: "Comme nous allons nous acharner contre lui!" le fond du débat tenant à ma personne,
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
eh bien, ayez peur du glaive, car l’emportement dont vous faites preuve est un crime passible du glaive! Ainsi vous apprendrez qu’il y a une justice.
