Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Alors Job prit la parole et dit:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Jusques à quand affligerez-vous mon âme, et m’accablerez-vous de vos discours?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Voilà dix fois que vous m’insultez, que vous m’outragez sans pudeur.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Quand même j’aurais failli, c’est avec moi que demeure ma faute.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Mais vous, qui vous élevez contre moi, qui invoquez mon opprobre pour me convaincre,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
sachez enfin que c’est Dieu qui m’opprime, et qui m’enveloppe de son filet.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Voici que je crie à la violence, et nul ne me répond! J’en appelle, et pas de justice!
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Il m’a barré le chemin, et je ne puis passer: il a répandu les ténèbres sur mes sentiers.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Il m’a dépouillé de ma gloire, il a enlevé la couronne de ma tête.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Il m’a sapé tout à l’entour, et je tombe; il a déraciné, comme un arbre, mon espérance.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Sa colère s’est allumée contre moi; il m’a traité comme ses ennemis.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Ses bataillons sont venus ensemble, ils se sont frayés un chemin jusqu’à moi, ils font le siège de ma tente.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Il a éloigné de moi mes frères; mes amis se sont détournés de moi.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mes proches m’ont abandonné, mes intimes m’ont oublié.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Les hôtes de ma maison et mes servantes me traitent comme un étranger; je suis un inconnu à leurs yeux.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
J’appelle mon serviteur, et il ne me répond pas; je suis réduit à le supplier de ma bouche.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Ma femme a horreur de mon haleine, je demande grâce aux fils de mon sein.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Les enfants eux-mêmes me méprisent; si je me lève, ils me raillent.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Tous ceux qui étaient mes confidents m’ont en horreur, ceux que j’aimais se tournent contre moi.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mes os sont attachés à ma peau et à ma chair, je me suis échappé avec la peau de mes dents.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Ayez pitié, ayez pitié de moi, vous du moins, mes amis, car la main de Dieu m’a frappé!
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Pourquoi me poursuivez-vous, comme Dieu me poursuit? Pourquoi êtes-vous insatiables de ma chair?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Oh! Qui me donnera que mes paroles soient écrites! Qui me donnera qu’elles soient consignées dans un livre,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
qu’avec un burin de fer et du plomb, elles soient pour toujours gravées dans le roc!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Je sais que mon vengeur est vivant, et qu’il se lèvera le dernier sur la poussière.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Alors de ce squelette, revêtu de sa peau, de ma chair je verrai Dieu.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Moi-même je le verrai; mes yeux le verront, et non un autre; mes reins se consument d’attente au-dedans de moi.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Vous direz alors: « Pourquoi le poursuivions-nous? » et la justice de ma cause sera reconnue.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Ce jour-là, craignez pour vous le glaive: terribles sont les vengeances du glaive! Et vous saurez qu’il y a une justice.
