Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
"How long will you torment me, and crush me with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
You have reproached me ten times. You aren't ashamed that you attack me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
If it is true that I have erred, my error remains with myself.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
If indeed you will magnify yourselves against me, and plead my disgrace against me;
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
know now that God has subverted me, and has surrounded me with his net.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
"Look, I cry out 'Injustice.' but there is no justice.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He has walled up my way so that I can't pass, and has set darkness in my paths.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He has stripped me of my glory, and taken the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He has broken me down on every side, and I am gone. My hope he has plucked up like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
He has also kindled his wrath against me. He counts me among his adversaries.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops come on together, build a siege ramp against me, and camp around my tent.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
"He has put my brothers far from me. My acquaintances are wholly estranged from me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My relatives have gone away. My familiar friends have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Those who dwell in my house, and my maids, count me for a stranger. I am a foreigner in their sight.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I call to my servant, and he gives me no answer. I beg him with my mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My breath is offensive to my wife. I am loathsome to the children of my own mother.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Even young children despise me. If I arise, they speak against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All my familiar friends abhor me. They whom I loved have turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My bones stick to my skin and to my flesh. I have escaped by the skin of my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
"Have pity on me, have pity on me, you my friends; for the hand of God has touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do you persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
"Oh that my words were now written. Oh that they were inscribed in a scroll.
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
That with an iron pen and lead they were engraved in the rock forever.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
But as for me, I know that my Redeemer lives. In the end, he will stand upon the earth.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
After my skin is destroyed, then in my flesh shall I see God,
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Whom I, even I, shall see on my side. My eyes shall see, and not as a stranger. My heart is consumed within me.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
If you say, 'How we will persecute him, because the root of the matter is found in him.'
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Be afraid of the sword, for wrath brings the punishments of the sword, that you may know there is a judgment."
