Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
And Job answers and says:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“Until when do you afflict my soul, And bruise me with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
These ten times you put me to shame, you do not blush. You make yourselves strange to me—
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
And also—truly, I have erred, My error remains with me.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
If, truly, you magnify yourselves over me, And decide my reproach against me;
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Know now, that God turned me upside down, And has set around His net against me,
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Behold, I cry out—violence, and am not answered, I cry aloud, and there is no judgment.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He hedged up my way, and I do not pass over, And He places darkness on my paths.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He has stripped my honor from off me, And He turns the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He breaks me down all around, and I go, And removes my hope like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
And He kindles His anger against me, And reckons me to Him as His adversaries.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops come in together, And they raise up their way against me, And encamp around my tent.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He has put my brothers far off from me, And my acquaintances have surely been estranged from me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My neighbors have ceased And my familiar friends have forgotten me,
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Sojourners of my house and my maids, Reckon me for a stranger; I have been an alien in their eyes.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I have called to my servant, And he does not answer, With my mouth I make supplication to him.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My spirit is strange to my wife, And my favors to the sons of my [mother’s] womb.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Also sucklings have despised me, I rise, and they speak against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All the men of my counsel detest me, And those I have loved, Have been turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
To my skin and to my flesh My bone has cleaved, And I deliver myself with the skin of my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Pity me, pity me, you my friends, For the hand of God has struck against me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do you pursue me as God? And are not satisfied with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Who grants now, that my words may be written? Who grants that they may be inscribed in a scroll?
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
With a pen of iron and lead—They may be hewn in a rock forever.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
That—I have known my Redeemer, The Living and the Last, For He raises the dust.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And after my skin has surrounded this [body], Then from my flesh I see God—
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Whom I see on my side, And my eyes have beheld, and not a stranger, My reins have been consumed in my bosom.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
But you say, Why do we pursue after him? And the root of the matter has been found in me.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Be afraid because of the sword, For the punishments of the sword [are] furious, That you may know that [there is] a judgment.”
