Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
How long will you vex my soul, and destroy me with words? only know that the Lord has dealt with me thus.
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
You speak against me; you do not feel for me, but bear hard upon me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Yes verily, I have erred in truth, (but the error abides with myself) in having spoken words which it was not right [to speak]; and my words err, and are unreasonable.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
But alas! for you magnify yourselves against me, and insult me with reproach.
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Know then that it is the Lord that has troubled [me], and has raised his bulwark against me.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Behold, I laugh at reproach; I will not speak: [or] I will cry out, but [there is] nowhere judgment.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
I am fenced round about, and can by no means escape: he has set darkness before my face.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
And he has stripped me of my glory, and has taken the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He has torn me around about, and I am gone: and he has cut off my hope like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
And he has dreadfully handled me in anger, and has counted me for an enemy.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops also came upon me with one accord, liars in wait compassed my ways.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
My brethren have stood aloof from me; they have recognized strangers [rather] than me: and my friends have become pitiless.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My nearest of kin have not acknowledged me, and they that knew my name, have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
[As for] my household, and my maidservants, I was a stranger before them.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I called my servant, and he listened not; and my mouth entreated [him].
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
And I implored my wife, and earnestly entreated the sons of my concubines.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
But they rejected me for ever; whenever I rise up, they speak against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
They that saw me abhorred me: the very persons whom I had loved, rose up against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My flesh is corrupt under my skin, and my bones are held in [my] teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Pity me, pity me, O friends; for it is the hand of the Lord that has touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Therefore do you persecute me as also the Lord [does], and are not satisfied with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
For oh that my words were written, and that they were recorded in a book forever,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
with an iron pen and lead, or graven in the rocks!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
For I know that he is eternal who is about to deliver me,
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
[and] to raise up upon the earth my skin that endures these [sufferings]: for these things have been accomplished to me of the Lord;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
which I am conscious of in myself, which mine eye has seen, and not another, but all have been fulfilled to me in [my] bosom.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
But if you shall also say, What shall we say before him, and [so] find the root of the matter in him?
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Do you also beware of deceit: for wrath will come upon transgressors; and then shall they know where their substance is.
