Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
How long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
These ten times have ye reproached me: ye are not ashamed [that] ye make yourselves strange to me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
And be it indeed [that] I have erred, mine error remaineth with myself.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
If indeed ye will magnify [yourselves] against me, and plead against me my reproach:
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Know now that God hath overthrown me, and hath compassed me with his net.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Behold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry aloud, but [there is] no judgment.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He hath fenced up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He hath stripped me of my glory, and taken the crown [from] my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He hath destroyed me on every side, and I am gone: and mine hope hath he removed like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
He hath also kindled his wrath against me, and he counteth me unto him as [one of] his enemies.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops come together, and raise up their way against me, and encamp round about my tabernacle.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are verily estranged from me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
They that dwell in mine house, and my maids, count me for a stranger: I am an alien in their sight.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I called my servant, and he gave [me] no answer; I intreated him with my mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My breath is strange to my wife, though I intreated for the children’s [sake] of mine own body.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Yea, young children despised me; I arose, and they spake against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All my inward friends abhorred me: and they whom I loved are turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Oh that my words were now written! oh that they were printed in a book!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
That they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
For I know [that] my redeemer liveth, and [that] he shall stand at the latter [day] upon the earth:
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And [though] after my skin [worms] destroy this [body], yet in my flesh shall I see God:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Whom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another; [though] my reins be consumed within me.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
But ye should say, Why persecute we him, seeing the root of the matter is found in me?
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Be ye afraid of the sword: for wrath [bringeth] the punishments of the sword, that ye may know [there is] a judgment.
