Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered, and said:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
How long do you afflict my soul, and break me in pieces with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Behold, these ten times you confound me, and are not ashamed to oppress me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
For if I have been ignorant, my ignorance shall be with me.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
But you have set yourselves up against me, and reprove me with my reproaches.
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
At least now understand, that God hath not afflicted me with an equal judgment, and compassed me with his scourges.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Behold I cry suffering violence, and no one will hear: I shall cry aloud, and there is none to judge.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He hath hedged in my path round about, and I cannot pass, and in my way he hath set darkness.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He hath stripped me of my glory, and hath taken the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He hath destroyed me on every side, and I am lost, and he hath taken away my hope, as from a tree that is plucked up.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
His wrath is kindled against me, and he hath counted me as his enemy.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops have come together, and have made themselves a way by me, and have besieged my tabernacle round about.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He hath put my brethren far from me, and my acquaintance like strangers have departed from me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My kinsmen have forsaken me, and they that knew me, have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
They that dwelt in my house, and my maidservants have counted me a stranger, and I have been like an alien in their eyes.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I called my servant, and he gave me no answer, I entreated him with my own mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My wife hath abhorred my breath, and I entreated the children of my womb.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Even fools despise me; and when I gone from them, they spoke against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
They that were sometime my counsellors, have abhorred me: and he whom I love most is turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
The flesh being consumed. My bone hath cleaved to my skin, and nothing but lips are left about my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Have pity on me, have pity on me, at least you my friends, because the hand of the Lord hath touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do you persecute me as God, and glut yourselves with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Who will grant me that my words may be written? Who will grant me that they may be marked down in a book?
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
With an iron pen and in a plate of lead, or else be graven with an instrument in flint stone.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
For I know that my Redeemer liveth, and in the last day I shall rise out of the earth.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And I shall be clothed again with my skin, and in my flesh I will see my God.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Whom I myself shall see, and my eyes shall behold, and not another: this my hope is laid up in my bosom.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Why then do you say now: Let us persecute him, and let us find occasion of word against him?
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Flee then from the face of the sword, for the sword is the revenger of iniquities: and know ye that there is judgment.
