Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
But Job answered by saying:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
How long will you afflict my soul and wear me down with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
So, ten times you confound me and are not ashamed to oppress me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Now, of course, if I have been ignorant, my ignorance will be with me.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
But you have risen up against me, and you accuse me to my disgrace.
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
At least now you should understand that God has not afflicted me with a balanced judgment, though he has encompassed me with his scourges.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Behold, I will cry out, enduring violence, and no one will hear. I will announce loudly, but there is no one who may judge.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He has hemmed in my path, and I cannot pass; he has added darkness to my difficult path.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He has plundered me of my glory, and he has stolen the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He has destroyed me on every side, and I am lost, and, like an uprooted tree, he has taken away my hope.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
His fury has raged against me, and in this way he has treated me like his enemy.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops have gathered together, and they have made their way to me, and they have besieged my tabernacle all around.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He has put my brothers far from me, and my friends have withdrawn from me like strangers.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My kinsmen have forsaken me, and those who knew me, have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
The inhabitants of my house and my maidservants treat me just as if I were a stranger, and I have been like a sojourner in their eyes.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I called my servant, and he did not respond; I pleaded with him with my own mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My wife has shuddered at my breath, and I have begged the sons of my loins.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Even the foolish have looked down on me, and, when I withdrew from them, they spoke ill of me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Those who were sometimes my counselors, treat me like an abomination; and he whom I valued the most has turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Since my flesh has been consumed, my bone adheres to my skin, and only my lips have been left around my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Have mercy on me, have compassion on me, at least you my friends, because the hand of the Lord has touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do you pursue me just as God does, and satiate yourselves with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Who will grant to me that my words may be written down? Who will grant to me that they may be inscribed in a book,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
with an iron pen and a plate of lead, or else be carved in stone?
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
For I know that my Redeemer lives, and on the last day I will rise out of the earth.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And I will be enveloped again with my skin, and in my flesh I will see my God.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
It is he whom I myself will see, and he whom my eyes will behold, and no other. This, my hope, has taken rest in my bosom.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Why then do you now say: “Let us pursue him, and let us find a basis to speak against him?”
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
So then, flee from the face of the sword, for the sword is the avenger of iniquities; but know this: there is to be a judgment.
