Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“How long will you torment me and crush me with your words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Ten times now you have reproached me; you shamelessly mistreat me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Even if I have truly gone astray, my error concerns me alone.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
If indeed you would exalt yourselves above me and use my disgrace against me,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
then understand that it is God who has wronged me and drawn His net around me.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Though I cry out, ‘Violence!’ I get no response; though I call for help, there is no justice.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He has blocked my way so I cannot pass; He has veiled my paths with darkness.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He has stripped me of my honor and removed the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He tears me down on every side until I am gone; He uproots my hope like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
His anger burns against me, and He counts me among His enemies.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops advance together; they construct a ramp against me and encamp around my tent.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He has removed my brothers from me; my acquaintances have abandoned me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My kinsmen have failed me, and my friends have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
My guests and maidservants count me as a stranger; I am a foreigner in their sight.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I call for my servant, but he does not answer, though I implore him with my own mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My breath is repulsive to my wife, and I am loathsome to my own family.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Even little boys scorn me; when I appear, they deride me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All my best friends despise me, and those I love have turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My skin and flesh cling to my bones; I have escaped by the skin of my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Have pity on me, my friends, have pity, for the hand of God has struck me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do you persecute me as God does? Will you never get enough of my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
I wish that my words were recorded and inscribed in a book,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
by an iron stylus on lead, or chiseled in stone forever.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
But I know that my Redeemer lives, and in the end He will stand upon the earth.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Even after my skin has been destroyed, yet in my flesh I will see God.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
I will see Him for myself; my eyes will behold Him, and not as a stranger. How my heart yearns within me!
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
If you say, ‘Let us persecute him, since the root of the matter lies with him,’
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
then you should fear the sword yourselves, because wrath brings punishment by the sword, so that you may know there is a judgment.”
