Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered, and said,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
How long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
These ten times ye have reproached me. Ye are not ashamed that ye deal hardly with me.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
And be it indeed that I have erred, my error remains with myself.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
If indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
know now that God has subverted me, and has encompassed me with his net.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Behold, I cry out of wrong, but I am not heard. I cry for help, but there is no justice.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
He has walled up my way that I cannot pass, and has set darkness in my paths.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
He has stripped me of my glory, and taken the crown from my head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He has broken me down on every side, and I am gone. And he has plucked up my hope like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
He has also kindled his wrath against me. And he considers me to him as his adversaries.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His troops come on together, and cast up their way against me, and encamp round about my tent.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He has put my brothers far from me, and my acquaintances are wholly estranged from me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Those who dwell in my house, and my maids, reckon me for a stranger; I am an alien in their sight.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I call to my servant, and he gives me no answer. I entreat him with my mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My breath is strange to my wife, and my supplication to the sons of my own mother.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Even young children despise me. If I arise, they speak against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All my familiar friends abhor me, and those whom I loved are turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My bone cleaves to my skin and to my flesh, and I have escaped with the skin of my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends, for the hand of God has touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
O that my words were now written! O that they were inscribed in a book,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
that they were engraved in the rock forever with an iron pen and lead!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
But as for me I know that my Redeemer lives, and at last he will stand up upon the earth.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And after my skin, this body, is destroyed, then outside my flesh I shall see God,
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
whom I, even I, shall see on my side, and my eyes shall behold, and not as a stranger. My heart is consumed within me.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
If ye say, How we will persecute him! And that the root of the matter is found in me,
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
be ye afraid of the sword. For wrath brings the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.
