Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Men Job svarede og sagde:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Hvor længe ville I bedrøve min Sjæl og knuse mig med Ord?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
I have nu ti Gange forhaanet mig, I skammede eder ikke ved at overdøve mig.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Og sandelig, om jeg end har faret vild, da bliver jo min Vildfarelse hos mig selv.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Dersom I virkelig vilde ophøje eder imod mig og overbevise mig om min Skam,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
saa forstaar dog, at Gud har forvendt min Sag og har ladet sit Garn omringe mig.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Se, jeg raaber over Vold, og jeg faar ikke Svar; jeg skriger, og der er ingen Ret.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Han satte Gærde for min Vej, at jeg ikke kan komme over, og han lagde Mørkhed over mine Stier.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Han afførte mig min Ære og borttog mit Hoveds Krone.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Han nedbrød mig trindt omkring, og jeg for bort; han oprykkede mit Haab som et Træ;
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
og han optændte sin Vrede imod mig og agtede mig over for sig som sine Fjender.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Hans Tropper kom til Hobe og banede sig Vej imod mig, og de lejrede sig trindt omkring mit Telt.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Han fjernede mine Brødre fra mig, og de, som kende mig, holde sig aldeles fremmede for mig.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mine nærmeste have forladt mig, og mine Kyndinge have glemt mig.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
De, som bo hos mig i mit Hus, og mine Tjenestepiger agte mig som en fremmed, jeg er bleven en Udlænding for deres Øjne.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Jeg kaldte ad min Tjener, og han svarede ikke; med egen Mund maatte jeg bede ham bønligt.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Min Aand er bleven fremmed for min Hustru og min Kærlighed for min Moders Sønner.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Endogsaa Børn foragte mig; staar jeg op, tale de imod mig.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Alle de Mænd, som vare i min Fortrolighed, have Vederstyggelighed til mig, og de, som jeg elskede, have vendt sig imod mig.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mine Ben hænge ved min Hud og ved mit Kød, og jeg er netop undsluppen med mine Tænders Hud.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Forbarmer eder over mig, forbarmer eder over mig, I, mine Venner! thi Guds Haand har rørt mig.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Hvi forfølge I mig, ligesom Gud, og kunne ikke mættes af mit Kød?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Gid dog mine Ord maatte blive opskrevne, gid de maatte blive prentede i en Bog,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
ja, maatte de med en Jernstil og med Bly blive indhuggede i en Klippe til evig Tid!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Og jeg ved, at min Genløser lever, og at han som den sidste skal staa op over Støvet.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Og naar min Hud, saaledes sønderslidt, er borte, og jeg er blottet for mit Kød, skal jeg skue Gud,
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
hvem jeg skal skue som den, der er for mig, og hvem mine Øjne skulle se, og ikke en fremmed; mine Nyrer forsmægte i mit Indre.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Naar I sige: Hvor skulle vi dog forfølge ham! — og Sagens Rod skal være funden i mig —:
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Da frygter for Sværdet; thi Vreden rammer Misgerninger, som fortjene Sværdet; paa det I skulle vide, at der er Dom til.
