Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Tedy odpověděv Job, řekl:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Dokudž trápiti budete duši mou, a dotírati na mne řečmi svými?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Již na desetkrát zhaněli jste mne, aniž se stydíte, že se zatvrzujete proti mně.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Ale nechť jest tak, že jsem zbloudil, při mně zůstane blud můj.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Jestliže se pak vždy proti mně siliti chcete, a obviňujíc mne, za pomoc sobě bráti proti mně potupu mou:
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Tedy vězte, že Bůh podvrátil mne, a sítí svou otáhl mne.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Nebo aj, volám-li pro nátisk, nemám vyslyšení; křičím-li, není rozsouzení.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Cestu mou zapletl tak, abych nikoli projíti nemohl, a stezky mé temnostmi zastřel.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Slávu mou se mne strhl, a sňal korunu s hlavy mé.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Zpodvracel mne všudy vůkol, abych zahynul, a vyvrátil jako strom naději mou.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Nadto zažžel proti mně prchlivost svou, a přičtl mne mezi nepřátely své.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Pročež přitáhše houfové jeho, učinili sobě ke mně cestu, a vojensky se položili okolo stanu mého.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Bratří mé ode mne vzdálil, a známí moji všelijak se mne cizí.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Opustili mne příbuzní moji, a známí moji zapomenuli se na mne.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Podruhové domu mého a děvky mé za cizího mne mají, cizozemec jsem před očima jejich.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Na služebníka svého volám, ale neozývá se, i když ho ústy svými pěkně prosím.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Dýchání mého štítí se manželka má, ačkoli pokorně jí prosím, pro dítky života mého.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Nadto i ti nejšpatnější pohrdají mnou; i když povstanu, utrhají mi.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
V ošklivost mne sobě vzali všickni rádcové moji, a ti, kteréž miluji, obrátili se proti mně.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
K kůži mé jako k masu mému přilnuly kosti mé, kůže při zubích mých toliko v cele zůstala.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Slitujte se nade mnou, slitujte se nade mnou, vy přátelé moji; nebo ruka Boží se mne dotkla.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Proč mi se protivíte tak jako Bůh silný, a masem mým nemůžte se nasytiti?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Ó kdyby nyní sepsány byly řeči mé, ó kdyby v knihu vepsány byly,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
Anobrž rafijí železnou a olovem na věčnost na skále aby vyryty byly.
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Ačkoli já vím, že vykupitel můj živ jest, a že v den nejposlednější nad prachem se postaví.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
A ač by kůži mou i tělo červi zvrtali, však vždy v těle svém uzřím Boha.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Kteréhož já uzřím sobě, a oči mé spatří jej, a ne jiný, jakkoli zhynula ledví má u vnitřnosti mé.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Ješto byste říci měli: I pročež ho trápíme? poněvadž základ dobré pře při mně se nalézá.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Bojte se meče, nebo pomsta za nepravosti jest meč, a vězte, žeť bude soud.
