Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job progovori i reče:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“TÓa dokle ćete mučit' dušu moju, dokle ćete me riječima satirat'?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Već deseti put pogrdiste mene i stid vas nije što me zlostavljate.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Pa ako sam zastranio doista, na meni moja zabluda ostaje.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Mislite li da ste me nadjačali i krivnju moju da ste dokazali?
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Znajte: Bog je to mene pritisnuo i svojom me je on stegnuo mrežom.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Vičem: 'Nasilje!' - nema odgovora; vapijem - ali za me pravde nema.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Sa svih strana put mi je zagradio, sve staze moje u tminu zavio.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Slavu je moju sa mene skinuo, sa moje glave strgnuo je krunu.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Podsijeca me odasvud te nestajem; k'o drvo, nadu mi je iščupao.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Raspalio se gnjev njegov na mene i svojim me drži neprijateljem.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
U bojnom redu pristižu mu čete, putove proti meni nasipaju, odasvud moj opkoljavaju šator.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Od mene su se udaljila braća, otuđili se moji poznanici.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Nestade bližnjih mojih i znanaca, gosti doma mog zaboraviše me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Sluškinjama sam svojim kao stranac, neznanac sam u njihovim očima.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Slugu zovnem, a on ne odgovara i za milost ga moram zaklinjati.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Mojoj je ženi dah moj omrznuo, gadim se djeci vlastite utrobe.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
I deranima na prezir tek služim, ako se dignem, rugaju se meni.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Pouzdanicima sam svojim mrzak, protiv mene su oni koje ljubljah.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Kosti mi se za kožu prilijepiše, osta mi jedva koža oko zuba.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Smilujte mi se, prijatelji moji, jer Božja me je ruka udarila.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Zašto da me k'o Bog sam progonite, zar se niste moga nasitili mesa?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
O, kad bi se riječi moje zapisale i kad bi se u mjed tvrdu urezale;
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
kad bi se željeznim dlijetom i olovom u spomen vječan u stijenu uklesale!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Ja znadem dobro: moj Izbavitelj živi i posljednji će on nad zemljom ustati.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
A kad se probudim, k sebi će me dići: iz svoje ću puti tad vidjeti Boga.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Njega ja ću kao svojega gledati, i očima mojim neće biti stranac: za njime srce mi čezne u grudima.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Kad kažete: 'Kako ćemo ga goniti? Koji ćemo razlog protiv njega naći?',
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
mača tad se bojte: grijehu mač je kazna. Saznat ćete tada da imade suda!”
