Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
Мениң роһум сунуқ, Күнлирим түгәй дәйду, Гөрләр мени күтмәктә.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Әтрапимда алдамчи мазақ қилғучилар бар әмәсму? Көзүмниң уларниң ечитқулуғиға тикилип туруштин башқа амали йоқтур.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Аһ, җеним үчүн Өзүң халиған капаләтни елип Өзүңниң алдида маңа борун болғайсән; Сәндин башқа ким мени қоллап борун болсун?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Чүнки Сән [достлиримниң] көңлини йоруқлуқтин қалдурғансән; Шуңа Сән уларни ғәлибидинму мәһрум қилисән!
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Ғәниймәт алай дәп достлириға пәшва атқан кишиниң болса, Һәтта балилириниң көзлириму кор болиду.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
У мени әл-жутларниң алдида сөз-чөчәккә қойди; Мән кишиләр йүзүмгә түкүридиған адәм болуп қалдим.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Дәрд-әләмдин көзүм торлишип кәтти, Барлиқ әзалирим көләңгидәк болуп қалди.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Бу ишларни көрүп дуруслар һәйрануһәс болиду; Бигуналар ипласларға қарши турушқа қозғилиду.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Бирақ һәққаний адәм өз йолида чиң туриду, Қоли пак жүридиған адәмниң күчи тохтавсиз улғийиду.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Әнди қени, һәммиңлар, йәнә келиңлар; Араңлардин бирму дана адәм тапалмаймән.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Күнлирим ахирлишай дәп қапту, Муддиалирим, көңлүмдики интизарлар үзүлди.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Бу адәмләр кечини күндүзгә айландурмақчи; Улар қараңғулуққа қарап: «Нур йеқинлишиватиду» дейишиватиду.
Әгәр күтсәм, өйүм тәһтисара болиду; Мән қараңғулуққа орнумни раслаймән. (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
«Чирип кетишни: «Сән мениң атам!», Қурутларни: «Апа! Ача!» дәп чақиримән!
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Ундақта үмүтүм нәдә? Шундақ, үмүтүмни ким көрәлисун?
