Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
Me honhom atɔ beraw, me nna so atwa, na ɔda retwɛn me.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Ampa ara fɛwdifo atwa me ho ahyia; ɛsɛ sɛ mehwɛ wɔn atutuwpɛ.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
“Ao Onyankopɔn, hyɛ me bɔ a wuhia. Hena bio na ɔbɛma me bammɔ?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Wɔato wɔn adwene mu a wɔnte asɛm ase; enti woremma wonni nkonim.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Sɛ obi sopa ne nnamfonom de gye akatua a, ɛbɛhwere ne mma aniwa.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
“Onyankopɔn de me ayɛ asɛm a ɛda obiara ano, obi a wɔte ntasu gu nʼani so.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Awerɛhow ama mʼani ayɛ siamoo me nipadua nyinaa yɛ sunsuma.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Ɛyɛ atreneefo nwonwa; wɔn a wodi bem tia wɔn a wonni nyamesu.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Nanso atreneefo bɛkɔ wɔn anim, na wɔn a wɔn nsa ho tew no bɛkɔ so anya ahoɔden.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
“Mo nyinaa monsan mmra mmɛsɔ nhwɛ! Na merennya onyansafo wɔ mo mu.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Me nna atwa mu, me nhyehyɛe apansam. Nanso me koma apɛde
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
ma anadwo dan awia; sum mu koraa no hann bɛn.
Sɛ ofi a mʼani da so nkutoo ne ɔda, sɛ mesɛw me kɛtɛ wɔ sum mu, (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
sɛ meka kyerɛ porɔwee se, ‘Wo yɛ mʼagya,’ ne osunson se, ‘Me na’ anaa ‘Me nuabea’ a,
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
na afei mʼanidaso wɔ he? Hena na obetumi anya anidaso bi ama me?
