Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
Mi huelgo es corrompido, mis días son cortados, y el sepulcro me está aparejado.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Ya no hay conmigo sino escarnecedores, en cuyas amarguras se detienen mis ojos.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Pon ahora, y dáme fianzas contigo: ¿quién tocará ahora mi mano?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Porque el corazón de ellos has escondido de entendimiento: por tanto no los ensalzarás.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
El que denuncia lisonjas a sus prójimos, los ojos de sus hijos desfallezcan.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
El me ha puesto por parábola de pueblos, y delante de ellos he sido tamboril.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Y mis ojos se oscurecieron de desabrimiento, y todos mis pensamientos han sido como sombra.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Los rectos se maravillarán de esto, y el inocente se despertará contra el hipócrita.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Mas el justo retendrá su carrera; y el limpio de manos aumentará la fuerza.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Mas volvéd todos vosotros, y veníd ahora, y no hallaré entre vosotros sabio.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Mis días se pasaron, y mis pensamientos fueron arrancados, los pensamientos de mi corazón.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Pusiéron me la noche por día, y la luz cercana delante de las tinieblas.
Si yo espero, el sepulcro es mi casa: en las tinieblas hice mi cama. (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
A la huesa dije: Mi padre eres tú: a los gusanos: Mi madre, y mi hermano.
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
¿Dónde pues estará ahora mi esperanza? y mi esperanza, ¿quién la verá?
