Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
Тлею духом носимь, прошу же гроба и не улучаю.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Молю болезнуя, и что сотворю? Украдоша же ми имение чуждии.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Кто есть сей? Рукою моею связан да будет.
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Яко сердце их сокрыл еси от мудрости, сего ради да не вознесеши их.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Части возвестит злобы: очи же на сынех истаяста.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
Положил же мя еси в притчу во языцех, смех же бых им.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Ослепоста бо от гнева очи мои, повоеван бых вельми от всех:
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
чудо объя истинных о сем, праведник же на беззаконника да востанет:
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
да содержит же верный путь свой, чистый же рукама да приимет дерзость.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Но обаче вси належите и приидите, не бо обретаю в вас истины.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Дние мои преидоша в течении, расторгошася же удове сердца моего.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Нощь в день преложих: свет близ от лица тмы.
Аще бо стерплю, ад ми есть дом, в сумраце же постлася ми постеля. (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
Смерть назвах отца моего быти, матерь же и сестру ми гной.
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Где убо еще есть ми надежда, или благая моя узрю?
