< Йов 17 >

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
Il mio spirito si dissolve, I miei giorni sono spenti, I sepolcri mi [aspettano].
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Non ho io appresso di me degli schernitori? E l'occhio mio non dev'egli sopportare le loro provocazioni?
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Deh! metti [pegno], dammi sicurtà [per piatir] teco; Chi [sarà] colui [che] mi toccherà nella mano?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Perciocchè, [quant'è a costoro], tu hai nascosto il senno al cuor loro, E però tu non li innalzerai.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Di chi parla fra gli amici per lusinga Anche gli occhi de' figliuoli saranno consumati.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
Egli mi ha posto per servir di proverbio a' popoli, Ed io sono pubblicamente menato attorno in sul tamburo.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
E l'occhio mio è tutto raggrinzato di sdegno, E tutte le mie membra [son] simili ad un'ombra.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Gli [uomini] diritti stupiranno di questo, E l'innocente se ne commoverà per cagion dell'ipocrita.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Ma pure il giusto si atterrà alla sua via, E colui ch'è puro di mani vie più si raffermerà.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Or ravvedetevi pure voi tutti, e [poi] venite; Non troverò io alcun savio fra voi?
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
I miei giorni son passati via; I miei disegni, i proponimenti del mio cuore son rotti.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
La notte [mi] è cangiata in giorno, La luce è di presso seguita dalle tenebre.
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
Se io mi trattengo di speranza, il sepolcro [sarà] la mia casa, Io farò il mio letto nelle tenebre. (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
Già ho gridato alla fossa: Tu [sei] mio padre; Ed a' vermini: [Voi siete] la madre, e la sorella mia.
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Ed ove [è] ora la mia speranza? Sì, la mia speranza? chi la potrà vedere?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)
[Le mie speranze] scenderanno nel fondo del sepolcro; Conciossiachè il riposo [di tutti] ugualmente [sia] nella polvere. (Sheol h7585)

< Йов 17 >