Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
| רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי |
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
| אם-לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני |
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
| שימה-נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע |
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
| כי-לבם צפנת משכל על-כן לא תרמם |
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
| לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה |
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
| והציגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה |
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
| ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם |
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
| ישמו ישרים על-זאת ונקי על-חנף יתערר |
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
| ויאחז צדיק דרכו וטהר-ידים יסיף אמץ |
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
| ואולם--כלם תשבו ובאו נא ולא-אמצא בכם חכם |
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
| ימי עברו זמתי נתקו-- מורשי לבבי |
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
| לילה ליום ישימו אור קרוב מפני-חשך |
| אם-אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי (Sheol h7585) |
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
| לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה |
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
| ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה |
