Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
Mon souffle est corrompu, mes jours s’éteignent: pour moi sont les sépulcres!
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Les moqueurs ne sont-ils pas autour de moi, et mes yeux ne demeurent-ils pas au milieu de leurs insultes?
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Dépose, je te prie, [un gage]; cautionne-moi auprès de toi-même: qui donc frappera dans ma main?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Car tu as fermé leur cœur à l’intelligence; c’est pourquoi tu ne les élèveras pas.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Celui qui trahit ses amis pour qu’ils soient pillés, les yeux de ses fils seront consumés.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
Et il a fait de moi un proverbe des peuples, et je suis devenu un homme auquel on crache au visage.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Mon œil est terni par le chagrin, et mes membres sont tous comme une ombre.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Les hommes droits en seront étonnés, et l’innocent s’élèvera contre l’impie;
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Mais le juste tiendra ferme dans sa voie, et celui qui a les mains pures croîtra en force.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Mais quant à vous tous, revenez encore, je vous prie; mais je ne trouverai pas un sage parmi vous.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Mes jours sont passés, mes desseins sont frustrés, – les plans chéris de mon cœur.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ils font de la nuit le jour, la lumière proche en présence des ténèbres.
Si j’espère, le shéol est ma maison, j’étends mon lit dans les ténèbres; (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
Je crie à la fosse: Tu es mon père! aux vers: Ma mère et ma sœur!
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Où donc est mon espoir? Et mon espoir, qui le verra?
