Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
My breath is corrupt, my days are extinct, the graves [are ready] for me.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
[Are there] not mockers with me? and doth not my eye continue in their provocation?
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Lay down now, put me in a surety with thee; who [is] he [that] will strike hands with me?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
For thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt [them].
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
He that speaketh flattery to [his] friends, even the eyes of his children shall fail.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
He hath made me also a by-word of the people; and in former time I was as a tabret.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
My eye also is dim by reason of sorrow, and all my members [are] as a shade.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Upright [men] shall be astonished at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
The righteous also shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
But as for you all, do ye return, and come now: for I cannot find [one] wise [man] among you.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
My days are past, my purposes are broken off, [even] the thoughts of my heart.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
They change the night into day: the light [is] short because of darkness.
If I wait, the grave [is] my house: I have made my bed in the darkness. (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
I have said to corruption, Thou [art] my father: to the worm, [Thou art] my mother, and my sister.
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
And where [is] now my hope? as for my hope, who will see it?
