< Йов 17 >
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
My spirit is consumed, my days are extinct, the grave is [ready] for me.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Surely there are mockers with me, and mine eye abideth in their provocation.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Give now a pledge, be surety for me with thyself; who is there that will strike hands with me?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
For thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt [them].
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
He that denounceth his friends for a prey, even the eyes of his children shall fail.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
He hath made me also a byword of the people; and I am become an open abhorring.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Mine eye also is dim by reason of sorrow, and all my members are as a shadow.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Upright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the godless.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Yet shall the righteous hold on his way, and he that hath clean hands shall wax stronger and stronger.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
But return ye, all of you, and come now: and I shall not find a wise man among you.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
My days are past, my purposes are broken off, even the droughts of my heart.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
They change the night into a day: the fight, [say they], is near unto the darkness.
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol )
If I look for Sheol as mine house; if I have spread my couch in the darkness; (Sheol )
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
If I have said to corruption, Thou art my father; to the worm, [Thou art] my mother, and my sister;
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Where then is my hope? and as for my hope, who shall see it?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol )
It shall go down to the bars of Sheol, when once there is rest in the dust. (Sheol )