Йов 17

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

“My spirit has been destroyed, My days extinguished—graves [are] for me.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

If not—mockeries [are] with me. And my eye lodges in their provocations.

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Now place my pledge with You; Who is he that strikes hand with me?

4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

For You have hidden their heart from understanding, Therefore You do not exalt them.

5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

For a portion he shows friendship, And the eyes of his sons are consumed.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

And He set me up for a proverb of the peoples, And I am a wonder before them.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

And my eye is dim from sorrow, And my members—all of them—as a shadow.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

The upright are astonished at this, and the innocent stirs himself up against the profane.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

And the righteous lays hold [on] his way, And the clean of hands adds strength.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

But please return and come in, all of you, And I do not find a wise man among you.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days have passed by, My plans have been broken off, The possessions of my heart!

12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They appoint night for day, Light [is] near because of darkness.

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)

If I wait—Sheol [is] my house, In darkness I have spread out my bed. (Sheol h7585)

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

To corruption I have called: You [are] my father. To the worm: My mother and my sister.

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

And where [is] my hope now? Indeed, my hope, who beholds it?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

You go down [to] the parts of Sheol, If we may rest together on the dust.” (Sheol h7585)