Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
My spirit is broken, my days are cut short, the grave is ready for me.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Yet truly those that mock are with me, and on their offendings must my eye rest.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
And thou, [Creator!] attend, I pray thee, be my surety with thyself: who else is there that would strike hands with me?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
For thou hast concealed their heart against intelligence: therefore art thou not exalted [through them].
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Every one of them speaketh deceptively to his friends: may also the eyes of his children fail.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
And he hath placed me here as a by-word unto nations; and I become openly as a place of abomination.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Therefore is my eye dim from vexation, and my limbs are all of them like a shadow.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Upright men must be astonished at this, and the innocent must arouse himself against the hypocrite.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Yet will the righteous hold firmly on to his way; and he that is clean of hands will acquire additional strength.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
But all of you, do only return, and come but [to me]: and yet I shall not find among you one wise man.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
My days are past, my resolves are broken off, [even the thoughts]—the possessions of my heart.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
These would change the night into day, the light as near in the presence of darkness.—
When I hope for the nether world as my house; in the darkness have I spread my couch; (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
When I call to corruption, Thou art my father: Thou art my mother, and my sister, to the worms.
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Ay, where is then my hope? as for my hope, who will see it [fulfilled]?
