Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
My spirit is consumed, my days are extinct, the grave is ready for me.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
Surely there are mockers with me, and mine eye abideth in their provocation.
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
Give now a pledge, be surety for me with Thyself; who else is there that will strike hands with me?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
For Thou hast hid their heart from understanding; therefore shalt Thou not exalt them.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
He that denounceth his friends for the sake of flattery, even the eyes of his children shall fail.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
He hath made me also a byword of the people; and I am become one in whose face they spit.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Mine eye also is dimmed by reason of vexation, and all my members are as a shadow.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Upright men are astonished at this, and the innocent stirreth up himself against the godless.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Yet the righteous holdeth on his way, and he that hath clean hands waxeth stronger and stronger.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
But as for you all, do ye return, and come now; and I shall not find a wise man among you.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
My days are past, my purposes are broken off, even the thoughts of my heart.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
They change the night into day; the light is short because of darkness.
If I look for the nether-world as my house; if I have spread my couch in the darkness; (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
If I have said to corruption: 'Thou art my father', to the worm: 'Thou art my mother, and my sister';
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
Where then is my hope? And as for my hope, who shall see it?
