Йов 17

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

١ تَلِفَتْ رُوحِي وَانْطَفَأَتْ أَيَّامِي، وَالْقَبْرُ مُعَدٌّ لِي.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

٢ الْمُسْتَهْزِئُونَ يُحَاصِرُونَنِي، الَّذِينَ تَشْهَدُ عَيْنِي مُشَاجَرَاتِهِمْ.

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

٣ كُنْ لِي ضَامِناً عِنْدَ نَفْسِكَ، إِذْ مَنْ يُمْكِنُ أَنْ يَكُونَ كَفِيلِي؟

4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

٤ فَأَنْتَ حَجَبْتَ الْفِطْنَةَ عَنْ قُلُوبِهِمْ، لِذَلِكَ لَنْ تُظْفِرَهُمْ،

5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

٥ وَلْتَتْلَفْ عُيُونُ أَبْنَاءِ مَنْ يَشِي بِأَصْحَابِهِ طَمَعاً فِي أَمْلاكِهِمْ.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

٦ لَقَدْ جَعَلَنِي مَثَلاً لِلأُمَمِ، وَصَارَ وَجْهِي مَبْصَقَةً.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

٧ كَلَّتْ عَيْنَايَ حُزْناً وَأَصْبَحَتْ أَعْضَائِي كَالظِّلِّ،

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

٨ فَزِعَ الْمُسْتَقِيمُونَ مِنْ هَذَا، وَثَارَ الْبَرِيءُ عَلَى الْفَاجِرِ،

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

٩ أَمَّا الصِّدِّيقُ فَيَتَمَسَّكُ بِطَرِيقِهِ، وَيَزْدَادُ الطَّاهِرُ الْيَدَيْنِ قُوَّةً.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

١٠ وَلَكِنِ ارْجِعُوا جَمِيعُكُمْ، تَعَالَوْا كُلُّكُمْ، فَلا أَجِدُ فِيكُمْ حَكِيماً.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

١١ قَدْ عَبَرَتْ أَيَّامِي، وَتَمَزَّقَتْ مَآرِبِي الَّتِي هِيَ رَغْبَاتُ قَلْبِي.

12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

١٢ يَجْعَلُونَ اللَّيْلَ نَهَاراً، وَعَلَى الرَّغْمِ مِنَ الظُّلْمَةِ يَقُولُونَ:’إِنَّ النُّورَ قَرِيبٌ!‘

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)

١٣ إِذَا رَجَوْتُ أَنْ تَكوُنَ الْهَاوِيَةُ مَقَرّاً لِي، وَمَهَّدْتُ فِي الظَّلامِ فِرَاشِي، (Sheol h7585)

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

١٤ وَإِنْ قُلْتُ لِلْقَبْرِ أَنْتَ أَبِي، وَلِلدُّودِ أَنْتَ أُمِّي أَوْ أُخْتِي،

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

١٥ فَأَيْنَ إِذاً آمَالِي؟ وَمَنْ يُعَايِنُ رَجَائِي؟

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

١٦ أَلا تَنْحَدِرُ إِلَى مَغَالِيقِ الْهَاوِيَةِ، وَنَسْتَقِرُّ مَعاً فِي التُّرَابِ؟» (Sheol h7585)