Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job svarade, och sade:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
Jag hafver sådana ofta hört; I ären alle arme hugsvalare.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
När vilja dock dessa lösa ord hafva en ända? Eller hvad fattas dig, att du så svarar?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Jag kunde ock väl tala såsom I; jag ville att edor själ vore i mine själs stad; jag ville ock finna ord emot eder, och så rista mitt hufvud öfver eder.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
Jag ville styrka eder med munnen, och tala af sinnet med mina läppar.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Men om jag än talar, så skonar min svede mig dock intet; låter jag ock blifvat, så går han dock intet ifrå mig.
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Men nu gör han mig vedermödo, och förstörer all min ledamot.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Han hafver mig gjort skrynkotan, och vittnar emot mig; och min motståndare hafver sig upp emot mig, och svarar emot mig.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Hans vrede sliter mig, och den som är mig vred, biter samman tänderna öfver mig; min motståndare ser hvasst med sin ögon på mig.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
De gapa med sin mun emot mig, och hafva hånliga slagit mig vid mitt kindben; de hafva tillhopa släckt sin harm på mig.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Gud hafver öfvergifvit mig dem orättfärdiga, och låtit mig komma i de ogudaktigas händer.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Jag var rik, men han hafver mig gjort till intet; han hafver tagit mig vid halsen, och sönderslitit mig, och uppsatt mig sig till ett mål.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Han hafver kringhvärft mig med sina skyttor; han hafver sargat mina njurar, och intet skonat; han hafver utgjutit min galla på jordena.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Han hafver gjort mig ett sår öfver det andra; han hafver öfverfallit mig såsom en kämpe.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Jag hafver sömmat en säck på mina hud, och hafver lagt mitt horn i mull.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Mitt ansigte är svullet af gråt, och min ögonlock äro vorden mörk;
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Ändock att ingen orättfärdighet är i mine hand, och min bön är ren.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Ack jord! öfvertäck icke mitt blod, och mitt rop hafve intet rum.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Och si nu, mitt vittne är i himmelen, och den mig känner är i höjdene.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Mine vänner äro mine begabbare; mitt öga fäller tårar till Gud.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Om en man kunde gå till rätta med Gud, såsom menniskors barn med sin nästa.
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Men de förelagda år äro komne; och jag går den vägen bort, den jag aldrig igen kommer.
