Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Porém Jó respondeu, dizendo:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
Ouvi muitas coisas como estas; todos vós sois consoladores miseráveis.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Por acaso terão fim as palavras de vento? Ou o que é que te provoca a responderes?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Também eu poderia falar como vós, se vossa alma estivesse no lugar da minha alma; eu poderia amontoar palavras contra vós, e contra vós sacudir minha cabeça.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
Porém eu vos confortaria com minha boca, e a consolação de meus lábios serviria para aliviar.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Ainda que eu fale, minha dor não cessa; e se eu me calar, em que me alivio?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Na verdade agora ele me tornou exausto; tu assolaste toda a minha companhia.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Testemunha [disto é] que já me enrugaste; e minha magreza já se levanta contra mim para em meu rosto dar testemunho [contra mim].
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Sua ira me despedaça, e ele me odeia; range seus dentes contra mim; meu adversário aguça seus olhos contra mim.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
Abrem sua boca contra mim; com desprezo esbofeteiam meu rosto, e todos se ajuntam contra mim.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Deus me entregou ao perverso, e me fez cair nas mãos dos malignos.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Tranquilo eu estava, porém ele me quebrantou; e pegou-me pelo pescoço, e me despedaçou; e fez de mim seu alvo de pontaria.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Seus flecheiros me cercaram-me, partiu meus rins, e não [me] poupou; meu fel derramou em terra.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Quebrantou-me de quebrantamento sobre quebrantamento; correu contra mim como um guerreiro.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Costurei saco sobre minha pele, e revolvi minha cabeça no pó.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Meu rosto está vermelho de choro, e minhas pálpebras estão escurecidas ao extremo;
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Apesar de não haver injustiça em minhas mãos, e de minha oração ser pura.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Ó terra! Não cubras o meu sangue, e não haja lugar para meu clamor!
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Eis que mesmo agora minha testemunha está nos céus, e meu defensor nas alturas.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Meus amigos zombam de mim, [mas] meus olhos estão derramando para Deus.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Ah, se [fosse possível] defender a causa com Deus em favor do homem, como o filho do homem em favor de seu amigo!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Pois poucos anos restam, e seguirei o caminho [por onde] não voltarei.
