Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Tad Ījabs atbildēja un sacīja:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
Tādas lietas nu papilnam esmu dzirdējis, jūs visi esat nelāga iepriecinātāji.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Vai tie uzpūstie vārdi nu būs galā, vai kas tevi dzen tā atbildēt?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Es gan tāpat runātu kā jūs, kad jūsu dvēsele būtu manā vietā, ar vārdiem es pret jums turētos un kratītu savu galvu pār jums.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
Es jūs stiprinātu ar savu muti, jūs iepriecinātu ar savām lūpām.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Kad es runāju, tad manas sāpes nerimst, un kad es klusu ciešu, vai tad tās nostājās?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Tiešām, nu Viņš mani nokausējis; Tu esi izklīdinājis visu manu saimi,
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Un mani darījis grumbainu, - tas ir par liecību, un mana liecība cēlās pret mani un mani apsūdzēja pašā vaigā.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Viņa bardzība mani saplosīja un vajāja, Viņš sakož Savus zobus par mani, mans pretinieks met briesmīgas acis uz mani.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
Tie atplēš muti pret mani, un lādot tie mani sit vaigā, tie sapulcējās kopā pret mani.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Dievs mani nodevis neliešiem un man licis nākt bezdievīgu rokā.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Es biju mierā, bet Viņš mani sadauzījis, Viņš mani grābis pie kakla un mani satriecis un mani licis Sev par mērķi.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Viņa bultas ap mani skraida, Viņš sašķēlis manas īkstis un nav taupījis, Viņš manu žulti izlējis zemē.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Plosīdams Viņš mani plosot plosījis, Viņš kā pats varenais pret mani lauzies.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Es maisu esmu šuvis ap savu ādu un savu ragu licis pīšļos,
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Mans vaigs ir nosarcis no raudām, un pār maniem acu vākiem ir nāves ēna,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Jebšu netaisnība nav manā rokā, un mana lūgšana ir šķīsta.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Zeme, neapklāj manas asinis, un mana saukšana lai nemitās!
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Jau tagad, redzi, mans liecinieks ir debesīs, un mans liecības devējs debess augstībā.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Mani draugi ir mani mēdītāji, bet no manas acs asaras pil uz Dievu,
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Kaut Viņš tiesu nestu starp vīru un Dievu un starp cilvēka bērnu un viņa draugu!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Jo tie noliktie gadi ies galā, un es aiziešu ceļu, kur atpakaļ negriezīšos.
