Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Respondens autem Job, dixit:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
Audivi frequenter talia: consolatores onerosi omnes vos estis.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Numquid habebunt finem verba ventosa? aut aliquid tibi molestum est, si loquaris?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Poteram et ego similia vestri loqui, atque utinam esset anima vestra pro anima mea: consolarer et ego vos sermonibus, et moverem caput meum super vos;
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
roborarem vos ore meo, et moverem labia mea, quasi parcens vobis.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Sed quid agam? Si locutus fuero, non quiescet dolor meus, et si tacuero, non recedet a me.
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Nunc autem oppressit me dolor meus, et in nihilum redacti sunt omnes artus mei.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Rugæ meæ testimonium dicunt contra me, et suscitatur falsiloquus adversus faciem meam, contradicens mihi.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Collegit furorem suum in me, et comminans mihi, infremuit contra me dentibus suis: hostis meus terribilibus oculis me intuitus est.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
Aperuerunt super me ora sua, et exprobrantes percusserunt maxillam meam: satiati sunt pœnis meis.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Conclusit me Deus apud iniquum, et manibus impiorum me tradidit.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Ego ille quondam opulentus, repente contritus sum: tenuit cervicem meam, confregit me, et posuit me sibi quasi in signum.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Circumdedit me lanceis suis; convulneravit lumbos meos: non pepercit, et effudit in terra viscera mea.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Concidit me vulnere super vulnus: irruit in me quasi gigas.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Saccum consui super cutem meam, et operui cinere carnem meam.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Facies mea intumuit a fletu, et palpebræ meæ caligaverunt.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Hæc passus sum absque iniquitate manus meæ, cum haberem mundas ad Deum preces.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Terra, ne operias sanguinem meum, neque inveniat in te locum latendi clamor meus:
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
ecce enim in cælo testis meus, et conscius meus in excelsis.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Verbosi amici mei: ad Deum stillat oculus meus:
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
atque utinam sic judicaretur vir cum Deo, quomodo judicatur filius hominis cum collega suo.
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Ecce enim breves anni transeunt, et semitam per quam non revertar ambulo.
