Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
そこでヨブは答えて言った、
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
「わたしはこのような事を数多く聞いた。あなたがたは皆人を慰めようとして、かえって人を煩わす者だ。
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
むなしき言葉に、はてしがあろうか。あなたは何に激して答をするのか。
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
わたしもあなたがたのように語ることができる。もしあなたがたがわたしと代ったならば、わたしは言葉を練って、あなたがたを攻め、あなたがたに向かって頭を振ることができる。
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
また口をもって、あなたがたを強くし、くちびるの慰めをもって、あなたがたの苦しみを和らげることができる。
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
たといわたしは語っても、わたしの苦しみは和らげられない。たといわたしは忍んでも、どれほどそれがわたしを去るであろうか。
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
まことに神は今わたしを疲れさせた。彼はわたしのやからをことごとく荒した。
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
彼はわたしを、しわ寄らせた。これがわたしに対する証拠である。またわたしのやせ衰えた姿が立って、わたしを攻め、わたしの顔にむかって証明する。
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
彼は怒ってわたしをかき裂き、わたしを憎み、わたしに向かって歯をかみ鳴らした。わたしの敵は目を鋭くして、わたしを攻める。
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
人々はわたしに向かって口を張り、侮ってわたしのほおを打ち、ともに集まってわたしを攻める。
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
神はわたしをよこしまな者に渡し、悪人の手に投げいれられる。
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
わたしは安らかであったのに、彼はわたしを切り裂き、首を捕えて、わたしを打ち砕き、わたしを立てて的とされた。
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
その射手はわたしを囲む。彼は無慈悲にもわたしの腰を射通し、わたしの肝を地に流れ出させられる。
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
彼はわたしを打ち破って、破れに破れを加え、勇士のようにわたしに、はせかかられる。
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
わたしは荒布を膚に縫いつけ、わたしの角をちりに伏せた。
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
わたしの顔は泣いて赤くなり、わたしのまぶたには深いやみがある。
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
しかし、わたしの手には暴虐がなく、わたしの祈は清い。
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
地よ、わたしの血をおおってくれるな。わたしの叫びに、休む所を得させるな。
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
見よ、今でもわたしの証人は天にある。わたしのために保証してくれる者は高い所にある。
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
わたしの友はわたしをあざける、しかしわたしの目は神に向かって涙を注ぐ。
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
どうか彼が人のために神と弁論し、人とその友との間をさばいてくれるように。
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
数年過ぎ去れば、わたしは帰らぬ旅路に行くであろう。
