Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job prit la parole et dit:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
J’ai souvent entendu pareilles choses; Vous êtes tous des consolateurs fâcheux.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Quand finiront ces discours en l’air? Pourquoi cette irritation dans tes réponses?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Moi aussi, je pourrais parler comme vous, Si vous étiez à ma place: Je vous accablerais de paroles, Je secouerais sur vous la tête,
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
Je vous fortifierais de la bouche, Je remuerais les lèvres pour vous soulager.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Si je parle, mes souffrances ne seront point calmées, Si je me tais, en quoi seront-elles moindres?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Maintenant, hélas! Il m’a épuisé… Tu as ravagé toute ma maison;
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Tu m’as saisi, pour témoigner contre moi; Ma maigreur se lève, et m’accuse en face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Il me déchire et me poursuit dans sa fureur, Il grince des dents contre moi, Il m’attaque et me perce de son regard.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
Ils ouvrent la bouche pour me dévorer, Ils m’insultent et me frappent les joues, Ils s’acharnent tous après moi.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Dieu me livre à la merci des impies, Il me précipite entre les mains des méchants.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
J’étais tranquille, et il m’a secoué, Il m’a saisi par la nuque et m’a brisé, Il a tiré sur moi comme à un but.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Ses traits m’environnent de toutes parts; Il me perce les reins sans pitié, Il répand ma bile sur la terre.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Il me fait brèche sur brèche, Il fond sur moi comme un guerrier.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
J’ai cousu un sac sur ma peau; J’ai roulé ma tête dans la poussière.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Les pleurs ont altéré mon visage; L’ombre de la mort est sur mes paupières.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Je n’ai pourtant commis aucune violence, Et ma prière fut toujours pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O terre, ne couvre point mon sang, Et que mes cris prennent librement leur essor!
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Déjà maintenant, mon témoin est dans le ciel, Mon témoin est dans les lieux élevés.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Mes amis se jouent de moi; C’est Dieu que j’implore avec larmes.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Puisse-t-il donner à l’homme raison contre Dieu, Et au fils de l’homme contre ses amis!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Car le nombre de mes années touche à son terme, Et je m’en irai par un sentier d’où je ne reviendrai pas.
