Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
And Job answereth and saith: —
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I have heard many such things, Miserable comforters [are] ye all.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Is there an end to words of wind? Or what doth embolden thee that thou answerest?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also, like you, might speak, If your soul were in my soul's stead. I might join against you with words, And nod at you with my head.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
I might harden you with my mouth, And the moving of my lips might be sparing.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
If I speak, my pain is not restrained, And I cease — what goeth from me?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Only, now, it hath wearied me; Thou hast desolated all my company,
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
And Thou dost loathe me, For a witness it hath been, And rise up against me doth my failure, In my face it testifieth.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
His anger hath torn, and he hateth me, He hath gnashed at me with his teeth, My adversary sharpeneth his eyes for me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They have gaped on me with their mouth, In reproach they have smitten my cheeks, Together against me they set themselves.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God shutteth me up unto the perverse, And to the hands of the wicked turneth me over.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
At ease I have been, and he breaketh me, And he hath laid hold on my neck, And he breaketh me in pieces, And he raiseth me to him for a mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Go round against me do his archers. He splitteth my reins, and spareth not, He poureth out to the earth my gall.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He breaketh me — breach upon breach, He runneth upon me as a mighty one.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Sackcloth I have sewed on my skin, And have rolled in the dust my horn.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is foul with weeping, And on mine eyelids [is] death-shade.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Not for violence in my hands, And my prayer [is] pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth, do not thou cover my blood! And let there not be a place for my cry.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Also, now, lo, in the heavens [is] my witness, And my testifier in the high places.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My interpreter [is] my friend, Unto God hath mine eye dropped:
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
And he reasoneth for a man with God, And a son of man for his friend.
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
When a few years do come, Then a path I return not do I go.
