Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
But Job answered and said:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
Of such things as these I have heard enough! Miserable comforters are ye all!
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Will there ever be an end to words of wind? What stirreth thee up, that thou answerest?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also might speak like you, If ye were now in my place; I might string together words against you, And shake my head at you.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
I would strengthen you with my mouth, And the consolation of my lips should sustain you.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
If I speak, my grief is not assuaged; And if I forbear, it doth not leave me.
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
For now He hath quite exhausted me; Thou hast desolated all my house!
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Thou hast seized hold of me, and this is a witness against me; My leanness riseth up and testifieth against me to my face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
His anger teareth my flesh, and pursueth me; He gnasheth upon me with his teeth; My adversary sharpeneth his eyes upon me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They gape for me with their mouths; In scorn they smite me on the cheek; With one consent they assemble against me.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God hath given me a prey to the unrighteous, And delivered me into the hands of the wicked.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
I was at ease, but he hath crushed me; He hath seized me by the neck, and dashed me in pieces; He hath set me up for his mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
His archers encompass me around; He pierceth my reins, and doth not spare; He poureth out my gall upon the ground.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He breaketh me with breach upon breach; He rusheth upon me like a warrior.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
I have sewed sackcloth upon my skin, And thrust my horn into the dust.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is red with weeping, And upon my eyelids is deathlike darkness.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Yet is there no injustice in my bands. And my prayer hath been pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth! cover not thou my blood, And let there be no hiding-place for my cry!
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Yet even now, behold, my witness is in heaven, And he who knoweth me is on high.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My friends have me in derision, But my eye poureth out tears unto God.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
O that one might contend for a man with God, As a man contendeth with his neighbor!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
For when a few years shall have passed, I shall go the way whence I shall not return.
