Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
But Job answered and said,
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I have heard many such things: poor comforters are you all.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
What! is there any reason in vain words? or what will hinder you from answering?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also will speak as you [do]: if indeed your soul were in my [soul's] stead, then would I insult you with words, and I would shake my head at you.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
And would there were strength in my mouth, and I would not spare the movement of my lips.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
For if I should speak, I shall not feel the pain of my wound: and if I should be silent, how shall I be wounded the less?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now he has made me weary, and a worn-out fool; and you have laid hold of me.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
My falsehood has become a testimony, and has risen up against me: it has confronted me to my face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
In his anger he has cast me down; he has gnashed his teeth upon me: the weapons of his robbers have fallen upon me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
He has attacked me with the keen glances of his eyes; with his sharp [spear] he has struck me [down] upon my knees; and they have run upon me with one accord.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
For the Lord has delivered me into the hands of unrighteous men, and thrown me upon the ungodly.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
When I was at peace he distracted me: he took me by the hair of the head, and plucked it out: he set me up as a mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
They surrounded me with spears, aiming at my reins: without sparing [me] they poured out my gall upon the ground.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
They overthrew me with fall upon fall: they ran upon me in [their] might.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
They sewed sackcloth upon my skin, and my strength has been spent on the ground.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My belly has been parched with wailing, and darkness is on my eyelids.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Yet there was no injustice in my hands, and my prayer is pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Earth, cover not over the blood of my flesh, and let my cry have no place.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
And now, behold, my witness is in heaven, and my advocate is on high.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Let my supplication come to the Lord, and let mine eye weep before him.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
Oh that a man might plead before the Lord, even [as] the son of man with his neighbor!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
But my years are numbered and [their end] come, and I shall go by the way by which I shall not return.
