Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I have heard many such things: miserable comforters are you all.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Shall vain words have an end? or what emboldens you that you answer?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also could speak as you do: if your soul were in my soul’s stead, I could heap up words against you, and shake my head at you.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
But I would strengthen you with my mouth, and the moving of my lips should assuage your grief.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Though I speak, my grief is not assuaged: and though I forbear, what am I eased?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now he has made me weary: you have made desolate all my company.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
And you have filled me with wrinkles, which is a witness against me: and my leanness rising up in me bears witness to my face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
He tears me in his wrath, who hates me: he gnashes on me with his teeth; my enemy sharpens his eyes on me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They have gaped on me with their mouth; they have smitten me on the cheek reproachfully; they have gathered themselves together against me.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God has delivered me to the ungodly, and turned me over into the hands of the wicked.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
I was at ease, but he has broken me asunder: he has also taken me by my neck, and shaken me to pieces, and set me up for his mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
His archers compass me round about, he splits my reins asunder, and does not spare; he pours out my gall on the ground.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He breaks me with breach on breach, he runs on me like a giant.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
I have sewed sackcloth on my skin, and defiled my horn in the dust.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is foul with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Not for any injustice in my hands: also my prayer is pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth, cover not you my blood, and let my cry have no place.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Also now, behold, my witness is in heaven, and my record is on high.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My friends scorn me: but my eye pours out tears to God.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
O that one might plead for a man with God, as a man pleads for his neighbor!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
When a few years are come, then I shall go the way from where I shall not return.
